ПАРЛАМЕНТЪТ ОБЯВИ 23 АВГУСТ ЗА ДЕН НА ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ

 

Българският парламент най-после отдаде почит към жертвите на тоталитаризма. Макар и закъсняла, тази почит е необходима на обществото ни, за да помни, че демокрацията в България не е дар на случайността, а е избор на народа, за който е платена висока цена.

Датата 23 август бе обявена за Ден на почит към паметта на загиналите и пострадалите от престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими. Не стигна кураж на народните избранници ясно да кажат, че в България е имало жертви на комунистическия режим и да поискат тези жертви да бъдат почетени подобаващо, но... и това е нещо.

Ето накратко предисторията. Настоящото предложение бе внесено от депутата на Синята коалиция Лъчезар Тошев. За пореден път то предизвика сблъсък между представители на десницата и левицата. Още в 40 ОНС парламентарната група на ОДС, с активното участие на депутата от БЗНС Георги Пинчев постави въпроса за такова решение, но както можеше да се очаква, то потъна в спорове, процедури и забвение.

Все още има хора, като цитираната от mediapool.bg Мая Манолова от БСП, които смятат, че времето ще измие историята. Ето как тя защитава тезата си, че няма нужда от такъв ден: "Има хора в тази зала, които не си дават сметка, че скоро отбелязахме 20 години от началото на промените и в случая десницата ми прилича на онзи японски войник, който през 70-те години беше открит в джунглата на Филипините и още не беше разбрал, че Втората световна война е приключила". Дамата получила добър отговор от съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов, който я репликирал с думите, че в чудесната й метафора не е ясно кой е войникът днес. "Кой се е скрил в собствената си джунгла и брани комунизма, без да знае, че е паднала Берлинската стена? Ние ви предложихме нещо много великодушно, искаме да се почетат всички жертви на хора, загинали за убежденията си“ – е допълнил Костов.

Бившият министър-председател припомни, че 23 август е денят, в който "фашистите и комунистите поделят Полша“. "23 август е приет за такъв знак на европейското помирение от партията на Европейските социалисти".

Според Екатерина Михайлова от Синята коалиция, отбелязването на 23 август е знак, че сме демократична държава, която защитава правата, свободите и достойнството на хората, както много посткомунистически страни са направили.

По думите на Александър Радославов от "Коалиция за България“ обаче, проектът имал едностранчив характер, като акцентирал главно върху престъпленията на тоталитарните режими, и едва ли с приемането му ще се обедини нацията.

Накрая мнозинството все пак прие 23 август да бъде обявен за ден на почит към жертвите от тоталитарните режими.

 

Ето текста на документа:

 

РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКИ АКТОВЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ

Издадено от Народното събрание
Обн. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 2009г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен,

РЕШИ:

1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

2. Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. "Европейската съвест и тоталитаризма".

3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. "Ново обединение на разделена Европа".

4. Обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.

 

Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 19 ноември 2009 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА

 

нагоре   назад   в-к "Земеделска защита"