БЪЛГАРИНЪТ ОЩЕ СЕ ЧУВСТВА КАНДИДАТ, А НЕ ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Институт "Отворено общество" представи на 28.04.2009 г. резултатите от национално представително изследване, проведено през март и април т. г. За нагласите в българското общество по отношение на членството ни в Европейския съюз.

Странен е фактът, че над 60 % от анкетираните българи подкрепят членството на България в Европейския съюз, като в същото време над 70 % от тях смятат, че интересите на България не са добре защитени. Изпълнителният директор на института Георги Стойчев сподели, че 85% от анкетираните заявяват, че България не е достатъчно активна в рамките на Евросъюза. Този факт се обяснява от 6% от запитаните с обстоятелството, че България е малка държава, която не може да въздейства на европейските политики, докато други 40% смятат, че това се дължи на вътрешните неуспехи на страната. Близо 30% от българите считат, че на българското правителство му липсва капацитет, за да участва в общия европейски дебат.

Директорът на института коментира, че тези нагласи на българите до голяма степен отразяват типа дебат, който имаме в България по отношение на Европейския съюз. Обикновено, когато се говори за Европейски съюз, ние свеждаме разговора до въпроса как прилагаме европейските политики и как Европа въздейства на България, като много по-малко се говори за това как участваме в правенето на европейските политики и как можем да въздействаме върху формирането на европейските институции.

Докато разговорът в България се води в подобни рамки, дотогава тя ще бъде държава, която има статут на член на ЕС, но в същото време е с манталитета на кандидат-член на ЕС.

Затова, по думите му, колкото по-бързо започнем да гледаме на Европа като на нещо, на което сме продуценти, а не което само консумираме, толкова по-добре ще бъде за всички.

По данни на mediapool.bg, по същото време е бил представен и друг експертен доклад, на тема "Това вече е един различен "Източен блок", който обхваща данни от десетте нови страни-членки на алианса,. Изводите показват сходни тенденции - десетте нови страни членки на Европейския съюз - от Централна и Източна Европа, имат малко влияние, като причина за това е, че те все още следват изработени от другите страни-членки политики и рядко играят водеща или възпираща роля при вземането на общоевропейските решения. Изследването анализира позициите на десетте нови страни членки от Централна и Източна Европа в седем основни политики, сред които енергетика, външна политика и икономика, и откроява основните промени, които новите страни биха прокарали, ако можеха да налагат дневния ред на Европейския съюз.

Въпреки икономическата криза, десетте нови страни членки биха отхвърлили държавния протекционизъм, биха либерализирали пазара на труда и биха замразили дебата за уеднаквяване на данъчните политики в рамките на Съюза. Енергийната сигурност на Европа би била усилена чрез сериозно развитие на ядрената енергетика, показва още докладът.

Ако новите страни-членки имаха собствен глас, алиансът по-бързо щеше да приеме Лисабонския договор, щеше да преследва по-либерална политика на икономическо развитие и да гледа на НАТО като на решение на въпросите на европейската отбрана и сигурност.

Изводите и от двете изследвания следва да ни подтикнат към по-активна позиция, повече идеи и европейско мислене, към повече самобитност и доверие в собствените сили.

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА