ЦИГУЛКАТА БЕЗСЪННО ПЛАЧЕ...

По струните лъкът скрипти!

Пак ляга безпризорно здрача

над хора, къщи и липи...

Край селото във къща ниска

е кръчмата, събрала сган...

И скръбна музика се плиска

под осаждения таван...

- Свири, Хасане! Нека лее

цигулката упойващ глас...

Един път само се живее!

Един сал път човекът власт

изпитва в своя път житейски...

- Свири, Хасане! Свесели

във тая нощ сърцата скръбни,

че вътре мъката боли!

Изгря всичко в суховея...

- Налей, кръчмарю, изгори я

таз мъка, легнала по нея!

По тая пуста уропсия...

О, тоя свят от гняв люлян

едва ли ще долови нявга,

какво е нужно за из път...

Безкрайни мисли ще го стягат!

Бездънни мъки ще мълчат!

МИЛЧО ПРИСАДАШКИ