ДОКЛАДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ – ОГЛЕДАЛО НА РОДНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Европейската комисия представи редактиран и смекчен междинен доклад за свършеното от България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Документът е технически, сведен само до 6 страници с констатации, като стремежът е бил да отпаднат всякакви оценъчни твърдения, за радост и задоволство на управляващите в София.

Докладът съдържа познатите критики за недостатъци в борбата с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност.

Въпреки постигната краткост, не липсват твърдения за липса на присъди над добре известни криминално проявени лица, които отдавна са в полезрението на европейските институции.

Според представената в mediapool.bg информация, говорителят на Европейската комисия Йоханес Лайтенбергер не е отрекъл, че до последния момент докладите за България и Румъния са били обект на разговори с властите в двете страни.

Трябва да се знае, че съобщението, прието от Европейската комисия на 23 юли 2008 г. остава валидна основа за оценка на постигнатия напредък, като следваща оценка ще има през лятото.

Дотогава България трябва да докаже, че е установила стабилна съдебна система, която може да се справи с организираната престъпност и с корупцията, като израз на това ще бъдат повече обвинителни актове, внесени в съда и произнесени присъди.

Докладът отразява родната действителност. За европейските институции не е останало скрито забавеното прилагане на приетия закон за конфликт на интереси, липсата на регламентиран парламентарен контрол над ДАНС и неосъществената реформа в досъдебната фаза, както и неясното партийно финансиране, купуването на гласове и т. нар. „заменки” на земи.

В доклада се казва, че „данните за всички предприети действия по случаи на корупция показват низходяща тенденция през втората половина на 2008 г. в сравнение с първата половина на годината.”

По отношение на борбата с тежките престъпления, прането на пари и конфискуването на имущество на престъпници се посочва, че "представената от българските власти статистика не отчита съществена промяна през 2008 г. в наказателното преследване на организираната престъпност”, като се подчертава, че през последните месеци липсват важни съдебни решения по знакови дела за организирана престъпност.

От Европейската комисия препоръчват - "следващите стъпки трябва да бъдат обвинения срещу членовете на наблюдаваните криминални групировки”.

"Въпреки направените предложения от съдебната власт и от външни експерти, Наказателният кодекс все още не е преработен, а изключително тромавото наказателно производство не е достатъчно рационализирано", констатират от Брюксел.

Не всяко изменение в закона е добро; предупреждават ни за проблеми с изменения закон, който задължава съдилищата да прилагат съкратена процедура, която автоматично води до налагане на наказание под правния минимум, ако подсъдимият признае фактите и поиска прилагането на тази процедура, независимо от тежестта на извършеното престъпление, независимо от преценката на съдията. Според доклада тази разпоредба е отстъпление по отношение на правната защита срещу тежки престъпления, включително измами и корупция по високите етажи.

В доклада се констатира, че не са предприети действия по отстраняване на неефективността в досъдебната фаза. Твърде малко от сложните наказателни дела стигат до съда – преписките се връщат на прокуратурата или да се бавят, като това често се дължи на превратно прилагане на процесуалните норми.

В доклада се посочва още необходимостта от "важни закони в областта на замяната на земи, конфликта на интереси в държавната администрация, финансирането на политическите партии и отнемането на имущество, придобито по престъпен начин.”

"Властите трябва да положат повече усилия и за пресичане на практиката да се купуват гласове”. Освен негативи, от Брюксел са забелязали и са обнадеждени от инициативите на гражданското общество за предотвратяване на изборни измами.

Според Европейската комисия една от гордостите на управляващите в областта на законодателството, а именно – приемането на Закон за търговския регистър и неговото реализиране също крие риск, а именно – възможно е да доведе до намаляване на прозрачността на информацията по отношение на собствениците на активи на дружества. Търговският закон не налага изискване за регистриране на промените при придобиването и прехвърлянето на акции, които настъпват след първоначалното регистриране на дружеството. Комисията ще следи отблизо това положение, което рискува да затрудни ефективното финансово разследване.

Важно е да подчертаем, че настоящият междинен доклад за България не засяга контрола и усвояването на европейските фондове.

Въпреки усилието на Европейската комисия да представи един технически, експертен документ, в който да не присъстват оценки, не може да не се отчете общия тон и констатации.

Не можем да избягаме от факта, този тон е критичен, а констатациите будят тревога за напредъка на България по пътя й към истинската демокрация.

ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА