ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейският съюз стартира план за установяване на по-тесни политически и икономически връзка с шест бивши съветски републики - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, като същевременно дава уверения, че това не е заплаха срещу Русия, която все още възприема тези страни като част от своята сфера на влияние.

Според Ройтерс, грижата на Европейският съюз се свежда до опит за предотвратяване на политическа нестабилност в района, през който се осъществява транзитът на цялото количество руски газ за Европа, поради икономическата криза.  

Планът "Източно партньорство" е осигурен с фонд от 600 милион евро, които трябва да подпомогнат демократичните реформи, икономическата интеграция и енергийната сигурност в шестте страни.

Идеята е да се направи опит за създаване на пояс от стабилни, демократични и проспериращи държави по източната граница на блока, а не да гради Европейска империя около границите на Русия, или да се демонстрира на сила.

Ден преди срещата в Прага, руският външен министър Сергей Лавров се срещна с полския си колега Радослав Сикорски. Той изрази задоволство от обясненията на Сикорски, че инициаторите на проекта Полша и Швеция желаят единствено установяване на стабилност в региона и добросъседски отношения.

Външнополитическият представител на Европейския съюз Хавиер Солана също е уверил, че планът не е нещо, насочено срещу някого, в частност срещу Русия.

Сред участниците в срещата е и германският канцлер Ангела Меркел, която е подкрепила идеята за координирана финансова подкрепа за Украйна от страна на Европейския съюз.

Шестте бивши съветски републики се различават помежду си, включително и в амбициите си за степента на сближаване с Евросъюза. Някои от тях може да използват партньорската програма, за да договорят споразумения за асоцииране, което е форма на по-тясно сътрудничество. Това може да доведе до създаване на зони за свободна търговия в Европейския съюз.

Една от конкретните точки в плана е либерализация на визовите правила за партньорските страни, което да се постигне в дългосрочен план.

Очаква се, че ефективността на проекта може даде видими резултати не по-рано от 2015-2016 г., когато ще се проявят ефектите от сключените споразумения. За целта ще е нужно и допълнително финансиране.

В партньорската програма е включена и Беларус – страната, която години наред е критикувана заради липсата на свободи и лошо отношение на властта към политическата опозиция. Президентът на Беларус Александър Лукашенко ще остане встрани от форума, което е част джентълменско споразумение, прието от представителите на беларуската опозиция като "морален успех".

Европейският съюз има идеи и за по-широко сътрудничество, а именно проектът „Южен коридор” за алтернативни енергийни доставки чрез проекта "Набуко", планиран да транспортира каспийски газ до Европа. Ще се търси по-близък диалог с Азербайджан, Грузия, Египет, Ирак, Казахстан, Туркменистан, Турция и Узбекистан, а същи и със САЩ и Украйна. Целта е да се докаже на тези страни, че Европейският съюз има сериозни намерения да построи тръбопровода за пренос на газ от Каспийско море и да ги убеди да продават газ на консорциума, който ще го изгради.

Към енергийните проблеми и енергийните проекти не е безразлична и Турция. Но за южната ни съседка членството в Европейския съюз е основен приоритет.

На лекция в Лондон, турският главен преговарящ с Европейския съюз Егемен Багъш е заявил, че присъединяването на Турция към съюз е проява на здрав разум и "здравият разум ще надделее".

По въпроса за "привилегированото партньорство" на Турция с Евросъюз, каквото предлагат някои страни като алтернатива на пълноправното й членство, Багъш е заявил, че в европейското право няма такова понятие и то няма юридическа основа. Турция няма да приеме алтернатива на пълноправно членство.

Според него евентуалният провал на процеса на присъединяване на Турция ще има тежки последици и за двете страни.

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА