ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ НА ХОМОСЕКСУАЛНИ
ДВОЙКИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
На 25-и ноември Европейският парламент разгледа резолюция
за взаимно признаване от държавите членки на брачни двойки от един и същи пол. Това
е първата стъпка на депутатите по пътя за изпълнение на Стокхолмската програма,
приета след като Швеция оглави председателството на Европейския съюз. Основната
идея на програмата е Европа да се превърне в зона на свобода, сигурност и
правосъдие за гражданите си. Според някои специалисти Стокхолмската програма е
последен шанс за оцеляване на Европейския съюз като такъв, какъвто е замислен.
Чрез нея ще се постигне основната цел - взаимното признаване на съдебни решения
от страните-членки. Това предполага съдебните актове на всеки национален съд да
е валиден за цялата територия на Европейския съюз.
Съществуващият проблем във връзка с наказателните дела отпада
с влизането в сила на Лисабонския договор.
Правата на хомосексуалните двойки, като правото на
съвместно съжителство и други, може да се окаже един от най-сериозните проблеми
на Европейския континент.
Приемането на резолюция за взаимно признаване от
държавите-членки на брачни двойки от един и същи пол ще е предизвикателство и
към родното ни законодателство. Ще примопмним, че българският парламент не
посмя да узакони това съжителство в изцяло новия Семеен кодекс, който от 20
години се очакваше и бе призван на европеизира остарялото социалистическо
семейно право. Макар и да прие полезни промени, като например т.нар. „брачен
договор”, той не регламентира взаимоотношенията между партньори от един и същи
пол, като не само не призна правото им да сключват брак, но отрече и правото им
да осиновяват деца. Не се регламентира и съвместното им съжителство, което е
пречка за такива лица да получават и социални помощи, вдовишки пенсии и други
законоустановени права, на каквито се радва останалата част от обществото.
В същата резолюция на Европейския парламент се иска и
създаване на единен набор от права на затворниците в Европейския съюз.
Изглежда, идва времето, когато ще трябва да преосмислим
ценностите си и да погледнем на човешките права не само като на „наши права”, а
като права на всички човешки същества, независимо от това дали и доколко
приличат на нас.