ЩЕ ПРОУЧВАТ ЗАМЯНАТА НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ ОТ КАБИНЕТА „САКСКОБУРГГОТСКИ”

 

Депутати от Синята коалиция, ГЕРБ и Коалиция за България предложиха екип от независими експерти да проучи сделката за замяната на външния дълг, извършена от правителството на Симеон Сакскобургготски, съобщават от mediapool.bg.

Предложението е било огласено пред журналисти от депутатите – Асен Агов и Димо Гяуров от Синята коалиция, Стоян Мавродиев от ГЕРБ и Бойко Великов от Коалиция за България.

Темата на проверката ще бъде формулирана като: "Анализ за замяната на български дълг и оценка на последствията от замяната за българския данъкоплатец”.

Четиримата депутати са предложили и участниците в експертната група, а именно - ръководител - проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, и членове - Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии, и проф. Милко Стоименов, доктор на икономическите науки, доскорошен член на Комисията за финансов надзор.

Предвижда се учените да представят в шестмесечен срок доклад на парламентарната комисия по бюджет и финанси доклад, в който да са отразени анализите от проверката им.

Тук трябва да примопмним, че сделката с външния дълг бе подготвена в пълно информационно затъмнение в края на 2001 и началото на 2002 година от тогавашния министър на финансите Милен Велчев и заместника му Красимир Катев. Посредници бяха големи финансови къщи в Лондон. Хората на Сакскобургготски се опитаха да я афишират като изключително изгодна за България, но още тогава в общественото пространство се прокрадна неудоволствие от липсата на яснота и прозразност и съмнения относно действителните достойнства на нейните параметри.

Според одобрените от парламента през март 2002 г. параметри, България трябваше да емитира нови глобални облигации, деноминирани в евро и долари, с които да замени брейди-облигации за 1.327 милиарда долара. В резултат на трансформацията номиналът на дълга трябваше да се намали с 8-10% (около 125 милиона долара), а фискалният резерв да се увеличи с около 130 милиона долара от освободено обезпечение. Независими икономисти възразиха, че ползите от нея няма да са тези, които сочат от правителството. Съмненията се основаваха на факта, че е невъзможно при деноминирането на дълг, който е направен в евтини долари в дълг, който е в скъпо евро, Бъглария да остане на печалба. Споменато бе, че вероятно има скрити сметки, които не се обявяват на обществеността. Финансисти и икономисти от кръга на Милен Велчев, подкрепени от управляващата тогава партия НДСВ горещо одобриха сделката, като отминаха подозренията, че тя облагодетелства финансови посредници от Лондонското сити, свързани със сина на Симеон Сакскобургготски Кирил, а може би и с кръга Велчев – Катев.

Ратификацията на сделката, приета от управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС бе оспорена от опозицията пред Конституционния съд. Съдът, обаче, не видя неконституционосъобразност в нея.

В следващите години главният прокурор Никола Филчев разпореди да бъдат проверени действията на правителството при сключването й, но нарушения отново не бяха открити.

Сред критиците на сделката бе и Пламен Орешарски, който впоследствие стана финансов министър и преустанови всякакви коментари по нея. По време на правителството на Станишев темата за трансформацията на външния дълг от Велчев и Катев бе табу, въпреки многобройните гласове от опозицията и критиките на независими икономисти, че тя е неблагоприятна за България и до падежа на облигациите през 2013 -2015 година данъкоплатците ще платят загуби между 300 и 700 милиона лева.

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА