СЛЕДСТВИЕТО СТАВА ОТДЕЛ НА ПРОКУРАТУРАТА

Народното събрание отне конституционно регламентираната независимост на следователите и превърна службата в отдел на прокуратурата. Това стана след като депутатите от тройната коалиция гласуваха на второ четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). От опозицията против това заобикаляне на конституцията се обявиха от ДСБ, като дори юристи от БСП проявиха раздвоение, макар да подкрепиха текстовете.

Съгласно новите промени в ЗСВ, Директорът на Националната следствена служба (НСлС), който към момента е Бойко Найденов, става подчинен на главния прокурор Борис Велчев, като длъжността ще се преименува на „заместник-главен прокурор по разследването”. Същият ресор в момента има и друг зам.-главен прокурор, а именно – Камен Ситнилски.

Всички около 200 следователи в НСлС преминават на подчинение в Върховна касационна прокуратурата. Окръжните следствени служби, в които работят около 300 следователи, се преобразуват на следствени отдели към съответните окръжни прокуратури.

Следователите ще разследват дела, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура. Завеждащите отделите в Националната следствена служба и на окръжните отдели ще са с ранг на прокурор.

Според Борис Велчев тази промяна била наложителна поради това, че потенциалът на разследващите магистрати не се използва пълноценно и близо 550 души стоят без работа в следствените служби.

Доволен от промените се оказа и Бойко Найденов. Според него те ще спомогнат за борбата с престъпността. Всички негови колеги обаче, включително представителят на НСлС във Висшия съдебен съвет, заявяваха досега, че подобна трансформация представлява "края на следствието".

Ще припомним на читателите, че последната голяма реформа в Наказателно-процесуалния кодекс прехвърли преди 3 години разследването на 97% от всички престъпления върху полицията. Това бе едно от изискванията на Европейската комисия за премахване на дублирането в органите по разследването, а също и на фона на постоянните съобщения за корумпирани следователи в България.

Тази "реформа" на практика доведе до това, че МВР не можа да се справи с голямата отговорност, поради липса на достатъчно подготвени кадри и ресурси, а следователите продължиха да получават заплати от по 2500 лева без да вършат почти нищо заради статута им на несменяемост. От 2005 г. досега разкриваемостта на престъпността в България спада със стабилни темпове.

Миналата година социалистите пак се бяха засилили да правят следствието отдел на прокуратурата, но се въздържаха поради съмнения за противоконституционност. В основния закон органите на следствието са изрично отделени от тези на прокуратурата, а главният прокурор има право да дава методически указания само на прокурорите. Новите законодателни промени, обаче, му дават право да се разпорежда и с разследващите магистрати.

В коментар за Мediapool председателят на парламентарната правната комисия Янаки Стоилов заяви, че колизия с конституцията няма, а основният закон не указва къде точно трябва да работят следователите.

Остава неясно как промените в Закона за съдебната власт ще кореспондират с разпоредбите на НПК, където ясно и недвусмислено е регламентирано с какви точно престъпления могат да се занимават разследващите магистрати и с какви разследващите полицаи. Следователите могат да разследват престъпления от правомощия на полицията само след изрично разпореждане на наблюдаващия прокурор.

Автоматичното прехвърляне на следствието към прокуратурата не отнема статута на "следовател", визиран от НПК.

Освен поредната конституционна каша, забъркана от този парламент, депутатите задължиха Висшият съдебен съвет да мотивира кадровите си решения. ВСС ще трябва в срок от 3 месеца да приеме и етичен кодекс на съдебната власт.

адвокат ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА