ВЪЗКРЪСНАЛИ СПОМЕНИ

Аз крачех сред тучните бащини ниви

във знойното лято – невръстен хлапак;

със боси крачета в стърнища трънливи,

пленен от загара на дивния злак!

Шумяха години нечисти във мрака,

които посяха отрова сред тях.

И с горестни сълзи повяхна селяка,

а клета земята ни тръпнеше в грях!

Горката превърнаха в черна робия,

десетки години се ширеше гнет...

ЗЕМЯТА злочеста... ЗЕМЯ героиня!

Ний дадохме верни пред нея – обет:

Да любим и браним, тъй както дедите!

Мнозина по пътя умряха без кръст,

че хвърляха чистото сече в браздите –

засипвано в топлата, кървава пръст!

И ето ме днес пак по бащини ниви...

Но не вече онзи невръстен хлапак.

Аз бродя... възкръсват в мен спомени живи,

в душата разкрили зловещия мрак!

ИВАН СЕЛАНОВСКИ