ИКОНОМИСТИ ПРЕДЛАГАТ АНТИКРИЗИСНИ
МЕРКИ И НОВИ ЗАКОНИ
По време на форум в София, посветен на глобалната
икономическа криза и реалния сектор в българската икономика икономистът проф.
д-р Димитър Иванов, председател на Гражданско сдружение "Глас" заяви,
че България трябва да използва следващите няколко години за смяна на модела на
икономиката. Според анализа на Иванов, в момента у нас продължава да доминира
некоректна, неточна, неясна интерпретация на причините за кризата. А когато
няма точна диагноза, терапията е грешна.
Сред останалите участници във форума бяха Националният
съвет на браншовите съюзи, Столичната търговско-промишлена
камара и други нестопански организации.
Бе направен опит както да се постави диагноза на кризата,
така и да се предложат мерки за лечението й. Специалистите стигнаха до извода,
че става дума за криза не на ликвидността, а на задлъжнялостта, на
свръхкредитирането и на платежоспособността, която удря реалната икономика. Основната
болест на българската икономика е силната задлъжнялост. Следователно,
сърцевината на антикризисната програма трябва да бъде преструктуриране на задълженията
на фирмите и домакинствата. Проф. Иванов прогнозира, че тази година вероятно ще
имаме трудно балансиран бюджет, а бюджетният дефицит ще бъде не по-малко от
минус 1,5 – минус 2 %. Той обяви, че експерти на сдружение „Глас” са изготвили
18 пакета мерки, които обхващат 6 тематични раздела, сред които: банкова и
финансова стабилност, задлъжнялост на фирмения и домакинския сектор.
Според предложенията, във финансовия и банковия сектор
трябва да се разшири и активизира ролята на Централната банка като
основен регулатор на банковата система у нас. Трябва да се създаде Съвет на
регулаторните органи, който да има консултативна роля, както и Агенция за
финансова защита на гражданите, която да ограничи рисковото кредитиране и да
въведе европейски стандарти на всички нива на потребление в страната. Необходим
е и механизъм за регистриране на небанкови финансови фирми, заплашващи
финансовата система. Задължително трябва да преминем към контролна програма за
оценка на капитала и здравословното състояние на всяка една българска банка.
Необходимо е законодателство, предотвратяващо фалита на
банките. Необходимо е и въвеждане на законодателство за рекапитализация на
банки", коментира още лекторът.
По отношение на данъците Иванов бе категоричен, че България трябва да премине
към подоходно прогресивно данъчно облагане. Ние вървим към увеличаване на
данъците не само заради икономическата ситуация у нас, но и зарази процесите на
хармонизация със законодателството в ЕС.
Експертите на сдружението смятат за удачно намаляване
на ДДС на 15-18 % и съкращаване на срока на връщане. Необходимо е и
гъвкаво (а не предпазно) споразумение с Международния валутен фонд, което дава
възможност на страната да ползва според своята антикризисна програма възможностите,
с които фондът разполага.
Друго предложение е да се създаде задължителна програма
за конверсия на фирмените задължения в дялове и акции, вкл. и необезпечените
задължения на финансовия сектор, както и участие на държавата в
преструктурирането на големите фирми, както и програма за преструктуриране на
задълженията на изпаднали във финансова невъзможност домакинства. Сред мерките
е въвеждане на едногодишна отсрочка при изплащане на главницата и лихвените
начисления за граждани и домакинства с ипотечен кредит, който не могат да
обслужват. Предлага се и специална програма за помощ на силно уязвими социално
слаби семейства, които да бъдат освободени от плащане на част от данъка, както
и чрез трансфер на периодични плащания в рамките на 1 година за стимулиране на
ежедневните му нужди. Сред предложенията е и въвеждане на данъчен бонус за
работещи българи в размер до 1500 лв. в зависимост от равнището на доходи;
както и неданъчен семеен бонус от 1500 лв. за семейства с единичен доход при
доказана невъзможност на другия член от семейството да работи; бонус от 1200
лв. за студенти, чиито семейства са силно ощетени от кризата.
Реформи трябва да има и в българското земеделие, като
този сектор трябва да бъде особено стимулиран.
Тук трябва да посочим, че Общия земеделски професионален
съюз в България напълно подкрепя това становище и има готовност за
сътрудничество и предложения за промени в сектора.
Проф. д-р Димитър Иванов обобщи, че предложените пакети
от мерки ще наложат промени в над 30 закона.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА