ОБЗОР НА АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ОТКРИТИЯ ПРЕЗ 2008 ГОДИНА

Астрономите продължиха да се взират в небесата през 2008 г. с все по-големи и по-добри телескопи. Някои от най-големите открития на годината, обаче, се оказаха съвсем близо до нас, или поне така изглежда, според сайта Спейс.

Става дума за планетите Меркурий и Марс, които са сравнително по-близо до нас, както и за други, извън Слънчевата система планети, разкриха свои тайни. По този начин отговорихме на много от въпросите, които са съпътствали човечеството от зората на неговото съществуване, както например – „какъв е произходът ни” и „сами ли сме във Вселената”, без да е необходимо да се взираме с цялата мощ на телескопа „Хъбъл” до пределите на пространството и времето, до самия ръб на сътворението.

От екзопланетите астрономите откриха повече от 50 през изминалата година. Този нарастващ брой се дължи на новите технологии, които позволяват много по-чувствителни измервания. Използват се, разбира се, и инструменти на съществуващи телескопи.

След като броят на известните екзопланети вече надхвърли 300, астрономите вече търсят друга земя.

Най-поразяващото откритие за 2008 година може да се окаже прякото заснемане на екзопланети.

Джефри Марси от Университета на Калифорния в Бъркли нарече снимките "най-зрелищното събитие за 2008 г". Снимката е направена с телескопа "Хъбъл", а уловената планета е наречена Formalhaut b.

Сред другите значими открития на екзопланети са планетата с най-малка маса, тежаща само три пъти колкото Земята, най-горещата планета с температура, достигаща до 2000 градуса по Целзий, и три планети, наречени свръхземи, орбитиращи около една звезда. Астрономите прогнозират, че 2009 година ще ни доближи до откриването на планета - близнак на Земята.

Такава е и целта на мисията "Кеплер" на НАСА, която ще бъде изстреляна през м. Март. „Кеплер” ще търси скалисти планети с размер като на Земята, които обикалят около звездите си в зона, където може да има течна вода и живот.

Другата водеща тема на планетната астрономия е нашата съседка - Червената планета. Без съмнение това е така, заради кацането на апарата "Феникс" през май и работата на марсоходите "Спирит" и "Опортюнити", както и на орбиталния апарат "Марс рикънисънс орбитър", които заснеха почти 40 процента от повърхността й.

Основната цел на тези мисии е да намерят признаци за течна вода, в миналото или настоящето на планетата. Наличието на вода, като основна съставка на живота, ще отговори еднозначно на въпроса за нашето място в Космоса. "Феникс" получи заслужени овации, когато откри воден лед край северния полюс на Марс, но това, разбира се, все още не означава живот на Марс. Преди това "Спирит" откри залежи от кварц, показващи, че на планетата може да е текла гореща вода от хидротермални процепи. Както и на Земята в тези процепи може да е имало живот. Възможно е в кварцът да са скрити и фосили на древни организми. Неотдавна "Марс рикънисънс орбитър" откри карбонати на повърхността на Червената планета. Тъй като те не могат да съществуват в кисела среда, откритието свидетелства, че на Марс е имало и благоприятни условия за живот.

Кой знае? Може би през 2009 г. ще установим със сигурност, че сме имали съседи.

Преди да погледнем към дълбокия и загадъчен Космос, нека се насладим на обратната страна на Меркурий.

Дори децата знаят, че Луната, която осветява нощите и стиховете ни, винаги е обърната с едната си страна към нас. Не всички, обаче, знаят, че такова е и поведението на Меркурий.

До 2008 г. можем да кажем, че половината от Меркурий ни беше непозната. На 14 януари 2008 г. сондата на НАСА "Месинджър" прелетя за пръв път край нея и започна да картографира цялата планета. Космическият апарат изпрати снимки, на които се виждат доказателства за вулкани. Той потвърди също, че Меркурий се свива, защото ядрото му бавно се охлажда. Ясно е, че засега оттам не можем да очакваме чудеса, като малки горещи човечета или някаква друга загадка.

Затова трябва да обърнем очи по-надалеч.

И през 2008 г. година учените преследваха загадъчната сила, наречена тъмна енергия, известна само от 10 години. Нов метод потвърди нейното съществуване и показа, че тя задушава растежа на галактиките. Резултатите показаха още, че тъмната енергия приема форма на това, което Айнщайн нарича космологична константа - термин в неговата теория на относителността, който дава възможност празното пространство да има плътност и налягане.

Познанието ни за черните дупки и през изминалата година не остана без развитие. Както знаем, тези толкова плътни астрономически обекти не допускат дори светлината да се изтръгне от притеглянето им. Макар и да са невидими, астрономите установяват наличието им от тяхното въздействие върху близки обекти. Тази година колекцията от черни дупки се увеличи с големи чудаци. Например, бе открита „най-бързата” черна дупка, която се върти със скорост, близка до тази на светлината. Не е за пренебрегване и черната дупка, която препуска със скорост 2650 км/сек. Интересна се оказа и черна дупка – канибал, която може да изгълта 18 слънца. Освен да поглъщат материя и да „дебелеят”, черните дупки могат да бъдат и регулатори на галактиките си. Астрономи откриха, че някои свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиките изхвърлят гигантски мехури, които се пукат и изпускат горещ газ. По този начин нито черната дупка, нито нейната галактика могат да достигнат мегаразмери.

А ето и нещо любопитно, което ще ни накара да погледнем на тези космически чудовища като на нещо не чак толкова чудовищно - най-малката черна дупка, открита през 2008 г. година е едва колкото 4 слънца, а диаметърът й е 24 км. – има-няма, колкото София.

НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА подготви тази страница по материали от чуждестранния печат