БАНКИ ЗАПОЧВАТ ДА СЪДЯТ ДЛЪЖНИЦИТЕ СИ – БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО САПАРД

Търговските банки, кредитирали проекти по САПАРД, започват да съдят длъжниците си – бенефициенти по програма „САПАРД”. За да обезпечат задълженията си, земеделските производители залагат или ипотекират имущество в полза на финансовите институции.

Проблемът идва оттам, че ДФ "Земеделие" бави субсидиите близо половин година за вече изпълнени в срок проекти. Този факт стана обществено достояние след интервю на председателя на асоциацията на българските фермери Ивайло Тодоров пред в-к „Сега”. Според Тодоров причината за това, земеделските производители да не получават субсидиите си в срок и да не могат да се разплащат с банките, са действията на администрацията в лицето на Министерство на земеделието и храните.

Друг проблем, на който обърна внимание Тодоров и по БНР е, че през миналата година Разплащателната агенция е изключила от списъка със субсидиите фермери, които са заявили земеделски земи, които преди това са били пустеещи.

Те са определени като такива при заснемането на имотите преди близо три години. През 2007 г., обаче, земеделските стопани са започнали да ги обработват и са ги заявили като обработваеми. От Разплащателната агенция, без да извършат проверки по места, отказват субсидиите, като се обосновават със старата информация, подадена им от МЗХ.

Потърпешвите не се сърдят на банките, тъй като, макар и без вина, те са неизправната страна в договора за кредит. Изходът от създалото се положение е земеделските производители да заведат дела срещу ДФ „Земеделие”.

От фонда твърдят, че до момента нито един фермер не е завел дело срещу тях, а от Асоциацията на банките в България обясниха, че по принцип никоя банка няма интерес да се влоши качеството на портфейла й, поради което първо се водят разговори с всеки земеделски производител с цел да се договори разсрочване и преструктуриране на заема и едва след това се пристъпва към съдебно изпълнение.

Въпреки заявеното нежелание на банкерите да тръгнат към ликвидиране на бизнеса на земеделските производители, това неминуемо ще се случи, като първи ще бъдат пожертвани онези от тях, които освен кредити по САПАРД имат и други заеми и целият им бизнес отива към ликвидация.

Освен с принудително изпълнение, банките защитават правата си и като начисляват неустойки върху просрочени кредити, които също могат да се окажат непосилни за фермерите.

Земеделци от Пловдивско се оплакват, че се е наложило да върнат взета на лизинг техника, защото са разчитали на субсидията от фонда, за да погасяват вноските, а субсидията все още не им е изплатена. Според тях администрацията на ДФ „Земеделие” не спазва сроковете за приемане и произнасяне по проектите, като незаконосъобразно ги удължават. Проблемите не са само по програма САПАРД. Нито един бизнес план и по Програмата за развитие на селските райони не е утвърден в законовия 3-месечен срок.

ДФ "Земеделие" не само бави проекти и не плаща, но и не е въвел практика, която да не допуска свързани фирми да получават субсидии, което е изрично изискване на Европейската комисия. По информация на националния ръководител по еврофондовете Димитър Ивановски, през февруари писмено е бил уведомен от Брюксел, че няма да се размразят спрените 100 милиона евро, докато фондът не въведе механизъм за контрол над свързаните фирми.

Преди седмица вицепремиерът Меглена Плугчиева алармира, че закъснява приемането на постановление от кабинета, с което бюджетът трябва да отпусне 150 милиона лева за изплащане на проекти по САПАРД.

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА