БРИЖИТ БАРДО АЛАРМИРА ЗА ВРЕДАТА ОТ ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
Брижит Бардо е поискала от
председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да направи
необходимото за обявяване на европейски ден на вегетарианството, както и да
открие дебати по въпроса за вредата от животновъдството на предстоящата през
декември световна среща на върха за климата, информира Франс прес и цитира
актрисата: "Няколко седмици преди срещата на върха за климата в Копенхаген
искам да привлека вашето внимание върху необходимостта от повдигане на въпроса
за вредата от животновъдството върху околната среда". В писмото си до Барозу
тя припомня доклада на Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО),
според който животновъдният сектор отделя повече парникови газове от
транспортния. Брижит Бардо отбелязва още, че животновъдството изтощава почвите
и излага на риск природните резервати. За производството на един килограм говеждо
месо са необходими 323 кв. км пасища, от 7 до 16 килограма зърно или соя и до 15
500 литра вода, обяснява тя.
Бившата
актриса е изразила увереност, че провъзгласяването на европейски ден на
вегетарианството ще има голямо символично значение. "Вегетарианството е
гражданска и отговорна постъпка, отказът от потребление на месо е най-добрият
начин за протестиране срещу жестокостта и варварството, които са повсеместни в
животновъдните стопанства".
Коя
е Брижит Бардо?
Природозащитник
и защитник на правата на животните, филмова звезда и секс-символ или нещо
повече...
Родена
е в Париж на 28 септември 1934 г. в
семейството на индустриалец. Кариерата си започва като се снима в списание
"Ел". Отраснала в буржоазна среда, с чисто девиче изражение и
перфектна фигура, изваяна от балета, Брижит Бардо само с една снимка за корица
е забелязана от обещаващия млад режисьор Роже Вадим. Той я въвежда в света на
голямото кино и я запознава с най-известните режисьори на епохата.
През
1952 г. тя участва във филма "Нормандската дупка" и в следващите 4
години се снима в 17 филма, предимно комедии и мелодрами, сред които изпъква „Големите маневри“ (1955).
Истинският
триумф идва през 1956 г., когато на екран излиза "И Бог създаде
жената". Филмът шокира зрителите, църквата го заклеймява и мнозина го
обявяват за изключително скандален. Брижит играе палава 18-годишна красавица,
която се раздвоява между няколко мъже. Мнозина считат филма за предвестник на
сексуалната революция през 60-те години и в Европа Брижит Бардо става толкова
популярна, колкото по това време е Мерилин Монро в САЩ. Провокативната роля
позволява на актрисата да работи с режисьори от ранга на Луи Мал, Жан-Люк
Годар, Марк Алегре и други.
Сред
останалите й касови филми са „Парижанката“ (1957), „Бижутерите на лунна светлина“
(1958), „В случай
на нещастие“ (1958), „Бабет отива на
война“ (1959), „Искате ли да танцувате
с мен?“ (1959), „Истината“ (1960), „Частен живот“
(1961),
а сред екранните й партньори са Ален Делон, Марчело Мастрояни и Шон Конъри.
Следват
„Презрението“ (1963), „Папараци“ (1964), „Вива Мария
!“ (1965), „Новобранците“ (1970), „Петролотърсачките“ (1971), „Булевардът на рома“ (1971) и Дон Жуан-73“
(1973).
Освен
като актриса и модел, тя се изявява и на музикалното поприще, като записва
няколко песни със Саша Дистел и Серж Гейнсбур.
На
върха на своята кариера тя е световен секс символ и еталон за красота. Точно
тогава изоставя киното. Годината е 1973 г.
Днес
Бриджит Бардо има съвсем различен обществен имидж.
Нужни
са й 13 години, за да открие новата си същност.
1986
г. е преломната година, която разделя живота на актрисата на две.
Решава
да се посвети на каузата за защита за животните. Разпродава повечето си накити
и сувенири и така събира 3 милиона франка, които влага в създадения от
нея фонд. Започва бурна обществена дейност, включително като съди правителства
и други институции, за да признаят правата на животните.
Фондът
действа в международен мащаб, включително и в България - както е известно, в
Белица бе създаден приют за танцуващи мечки, в който към настоящия момент се
възстановяват и се радват на нормален и защитен живот всички малтретирани мечки
от България, а и няколко от съседни балкански страни.
Мнозина
се подиграват на възгледите на Бардо, на вегетарианството и на всеотдайността й
както към нейните домашни любимци, така и към всички страдащи животни на
планетата. Тя отминава обидите, защото е убедена, че животът има смисъл само
ако човек раздава душата си.
Днес
Брижит Бардо живее близо до Сен Тропе, в южна Франция, където става известна през
1956 г. с първия си голям филм "И Господ създаде жената".
На
73-тия си рожден ден актрисата-природозащитник поиска от френския президент
Франция да забрани вноса на всички видове продукти, направени от тюлени, тъй
като страната не одобрява масовото им избиване в Канада.
Ембаргото
върху продуктите беше обявено от френското правителство през април следващата
година.
На
25 септември тази година, няколко дни преди 75-тия си рожден ден Брижит Бардо
поиска от Никола Саркози да обяви вегетариански ден в държавните учреждения
като част от борбата срещу глобалното затопляне.
Днес
иска същото и от председателя на Европейския съюз Жозе Мануел Барозу.
Може
би заслужава да се вслушаме в думите й...