ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – КРЪСТОВДЕН, ПРАЗНИК НА ОБЩИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ!

 

14 септември е неподвижен църковен празник, един от най-важните и тържествени - "Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен". Три свещени събития се свързват с празника Въздвижение – чудното явяване на светия кръст на император Константин, намирането на кръста на Голгота от неговата майка – царица Елена, и връщането на кръста от персийски плен по времето на император Ираклий.

Преданието разказва историята на византийския император Константин, който потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите му били значително по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, император Константин видял на небето сияен кръст с надпис In hoc signo vinces (“С този знак ще победиш”). След това започва търсенето на кръста по заповед на императора. Според Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на Константин отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос.

Около сто години по-късно Йерусалим е завладян от персите. Храмът е разрушен и ограбен. Скоро след това свещеният град е освободен от император Ираклий, който връща кръста, като сам го занесъл до Голгота, придружен от жителите на града, които носели палмови клонки.

Кръстът се появява като декоративен елемент още в древността - у финикийците. При тях той е символ на жертвоприношението, при германските племена е знак за покровителство, у скитите и асирийците е използван като уред за мъчение, а римляните го въздигат и популяризират до такава степен, че християните дълго време са избягвали да мислят за символичното му значение.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие, и още защото жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Църквата отбелязва този ден с пищни ритуали и нощно бдение пред украсения кръст и с продължителен камбанен звън. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста, а в селата свещеник благославя домовете и стопаните за здраве и плодородие.

Народният празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони той е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът. Друга работа не се препоръчва освен брането на този плод и подготовката на виното. Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква. След Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила и започват веселията, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино. На този ден в тракийските райони на страната (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен, време е за нов етап от вечната битка на селяка със земята. Сега трябва да се оре, да се сее, да се прибират тежките гроздове.

За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Трапезата е постна.

На Кръстовден празнуват и лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, а оздравелите им носят погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му.

Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин, Кръстан/а, Кръстил, Кръсто.

На Кръстовден, по традиция и устав, е и празникът на Общия земеделски професионален съюз в България.

Честит празник!

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА