ЕДИННА EВРОПЕЙСКА НОРМАТИВНА БАЗА ЗА ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ
На 25 и 26 ноември 2009 г. в Хага, Холандия, се проведе
европейска конференция на тема „Ролята на генетично модифицирани организми за
производството на европейските земеделски и хранителни продукти”. В нея взеха
участие министрите на земеделието и на околната среда от Европейския съюз.
Българската позиция за прилагането на биотехнологиите в българското земеделие и
производство на храни бе представена от заместник-министъра на земеделието и
храните доц. д-р Георги Костов.
Според заключителния документ от срещата, в момента в Европейския
съюз съществуват различни практики за извършване на оценки на въздействието на
генно модифицираните организми, използвани в земеделието и хранителната
промишленост в отделните страни-членки, което създава предпоставка за
разнопосочни, а понякога и за противоречиви анализи и изводи. Поради това Европейската
комисия ще предприеме действия за прилагане на единна нормативна система за
оценка на риска от генно модифицирани организми с цел утвърждаване на единен и
стандартен подход и методология за всички страни членки.
Министрите на земеделието и министрите на околната среда
дискутираха и по въпроса за правото на държавите-членки на Европейския съюз да
вземат окончателно решение за отглеждането на генно модифицирани организми на
тяхна територия, като се дава възможност на страната-членка да преразгледа
правната рамка на Европейския съюз. Важно място на срещата бе отделено и на
въпроса за социално-икономическите последствия от употребата на генно
модифицирани организми с търговска цел.
Българският представител запозна министрите на Европейския
съюз с позицията на Министерството на земеделието и храните, съгласно която при
внос на продукти, съдържащи генно модифицирани организми, трябва да се прилагат
вътрешните пазарни правила на Европейския съюз. В случаите, когато става дума
за търговско отглеждане на генно модифицирани организми, решението трябва да
бъде от компетенциите на всяка отделна държава-членка. В доклада на доц. д-р
Костов се отбеляза още, че трябва да се вземат под внимание всички възможни
рискове от култивирането на генно модифицираните организми, в това число и
рисковете за околната среда.
Участниците в срещата се обединиха около необходимостта
да се подобри и хармонизира подходът за
оценка на генно модифицираните организми в отделните страни, като всеки отделен
случай се анализира отделно и за всеки отделен случай се отчитат
характеристиките на екосистемите, където ще се култивират генно модифицираните
организми. Европейският орган за безопасност на храните /ЕОБХ/ ще трябва да има водеща роля за проверката на
оценката на риска от използването на генно модифицираните организми за здравето
на хората, животните и околната среда.
В доклада си заместик-министър Костов подчерта, че за
България от особено важно значение е да се отчита комплексният и многопосочен
икономически ефект, който оказва приложението на генно модифицирани организми,
като се вземат под внимание интересите на всички участници в процеса - производители,
търговци и фермери, използващи конвенционални семена. Не бива да се губи и тясната
взаимовръзка между риска и биологичното разнообразие от една страна и социално
икономическите съображения от друга.
В светлината на наскоро проведената среща в Добрич с
участието и на представители на ОЗПБС, тази тема е от изключително значение,
както за земеделеските производители, така и за природата и обществото. Има
много какво да се каже за генното инженерствто, биотехнологиите и приложението
им в съвременно земеделие и хранителна промишленост, като проблем, който не е
вече чисто научен, а такъв с широк обществен отзвук.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА