ФАО ИСКА ЕФЕКТИВНИ НАЦИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

 

Организацията на ООН по прехрана и земеделие настоява всички страни да създадат ефективни национални системи за безопасност на храните. Това стана ясно на световната среща на най-високо равнище за продоволствената сигурност, свикана от ФАО в Рим. В откритата пленарна сесия са участвали 150 държавни и правителствени ръководители, сред които и българският министър на земеделието и храните Мирослав Найденов. Световната среща на ФАО на най-високо равнище за продоволствената сигурност се провежда на всеки две години.

В приетата декларация се посочва, че системите за безопасност на храните трябва да обхващат всички етапи на хранителната верига, с участието на всички заинтересовани страни.

По думите на министър Найденов, ФАО и националните правителства трябва да отпуснат необходимите средства за изпълнение на изискването за качеството на храните, както и да се улесняват инвестициите от частния сектор, за да е възможно по-бързо да се достигнат националните и международни изисквания за качество и безопасност на храните. Допълнително ще се осигурява и подкрепа за международни програми, които допринасят за подобряване на безопасността на храните в световен мащаб.

В бюджет 2010 не са предвидени средства за създаването на Агенция по храните в България, което би било най-голямата структурна административна реформа в Министерство на земеделието и храните. Въпреки това министърът увери, че ведомството му има готовност и при добро изпълнение на бюджета в средата на идната година може да се започне реална работа по създаването на агенцията.

Ето още подробности за протичането на срещата и приетите решения.

Държавните и правителствени ръководители са се споразумели да се търсят и постигат по-големи инвестиции в ключови сфери като устойчиво нарастване на селскостопанската продукция и продуктивност и по-голям достъп до благоприятни и справедливи пазари и разширяване на търговията със земеделски продукти и устойчив ангажимент към снабдяването със спешни хранителни доставки, хуманитарна помощ и подкрепа за най-уязвимите населения.

Освен това ще бъдат разгледани международните механизми за превенция на внезапните скокове в цените и управление на неправомерната пазарна нестабилност. Държавите трябва да насърчават иновативните механизми за финансиране на внос на храни в развиващите страни, които да са адекватни на внезапни неблагоприятни движения на разходите им по вноса на храни. Те трябва да се стремят и към повишаване на производителността и качеството на културите, основано на науката, устойчивите практики, по-доброто използване на ресурсите, защитата на околната среда, опазването на природните ресурси и подобряването на екосистемите.

В приетата декларация в Рим се постига широк консенсус по отношение на пълното и бързо елиминиране на глада в световен мащаб до 2025 г. Броят на хората, страдащи от недохранване и бедност, в момента надвишава 1 милиард човека при очакван прираст на населението от над 9 милиарда през 2050 г. Комбинираният ефект от продължителното и недостатъчно инвестиране в земеделието и продоволствената сигурност, ценовите тенденции и настоящата икономическа криза са довели до нарастването на глада и бедността.

Промяната в климата също допринася за сериозни рискове в селскостопанския сектор и продоволствената сигурност както в развитите, така и в развиващите се страни. За целта е нужно адаптиране и смекчаване на влиянието върху земеделието в частност засилване устойчивостта на фермерите към климатичните промени с особено внимание към дребните фермери, обясни министър Найденов. Предвижда се да бъдат предприети всички необходими стъпки, за да могат земеделските производители, особено малките, да придобият технологии и практики, които подобряват устойчивостта на техните селскостопански системи към изменението на климата, като същевременно запазят прехраната им и повишат безопасността на храните. Селското стопанство може да допринесе за намаляване на парниковите газове. ФАО ще помисли за новаторски финансови механизми за адаптиране към промените в климата и за отключване на потенциала на пазара на въглеродни емисии за дребни земеделски производители, въз основа на строго измерване, отчитане и проверка на намаляването на парниковите газове.

Държавните и правителствени ръководители се ангажираха да се подобри управлението и опазването на рибните ресурси и аквакултурите. Също да се гарантира опазването на биологичното разнообразие на водите, здравето и продуктивността на водните екосистеми, подкрепа за рибните ресурси и производството на риба. Въвежда се акцент върху малките рибни ферми, които представляват значителен принос за сигурността на храните и осигуряване на прехрана

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА