КОСМОС: НА ЛУНАТА ИМА ВОДА!
Първата
индийска космическа мисия до Луната откри доказателства за наличието на голямо
количество вода по повърхността на земния спътник, съобщи британският вестник
"Таймс". Новината бе потвърдена официално на пресконференция в
централата на NASA от три различни екипа американски учени, допълва Рутерc.
Данните, получени от космическия
кораб "Чандраян-1", който прекрати работата си на окололунна орбита
през август подсказват, че на Луната и в момента протича процес на образуване
на вода.
Търсенето на вода е било една от
основните цели на индийската мисия, но въпреки това резултатът бе изнендващ за учените.
Дистанционно управляемият космически кораб е снабден със система на НАСА за
откриване на вода чрез засичане на електромагнитното излъчване на минералите по
лунната повърхност.
Въпреки че Луната е по-суха от всяка земна пустиня, учените
твърдят, че следите от вода в лунната почва в бъдеще могат да се окажат
достатъчни за евентуално заселване.
Предполага се, че водата се е формирала от атомите
водород в слънчевия вятър, които са се съединили с кислорода, който присъства
на повърхността на Луната под формата на пясък.
Още преди години в лунните кратери, до които никога не
достига слънчевата светлина, бе открит лед, за който се предполагаше, че е
донесен от комети.
Учените получили убедителни доказателства,
че лунната почва е “по-влажна”, отколкото личи от сухия и пустинен лунен
пейзаж, изследвайки спектографските данни, получени през последните няколко
години от 3 различни изследователски спътника – индийският Chandrayaan-1
и сондите на NASA Cassini и Deep
Impact.
Карли Питърс (Carle
Pieters) и колегите й от Университета “Браун” в Роуд Айлънд са изследвали
данните от мисията на Chandrayaan-1 и са открили следи от вода, която се
съдържа в най-големи количества в лунната почва около полюсите.
Джесика Съншайн (Jessica Sunshine) и екипът й от Университета
на Мериленд използвали инфрачервената карта на лунната повърхност, направена от
Deep Impact, която показала наличието на вода навсякъде по лунната повърхност,
а Роджър Кларк (Roger
Clark) и колегите му от Геоложката служба на САЩ (U.S. Geological Survey) са използвали
спектографски анализ. По съществото си методът представлява излъчване на
светлинни лъчи, чрез които се проучва елементния и химически състав на дадена
повърхност, според нивата на отражение. Данните за проучването са от сондата
Cassini, и също свидетелстват за наличието на вода.
Трябва да уточним, че водата на Луната не е
във водоеми, както може би си я представяме, използвайки опита си на земни
жители, а представлява водни и хидроксилни молекули, които са били в постоянно
взаимодействие с молекулите на камъните и праха в горните няколко милиметра от
лунната почва.
Джесика Съншайн уточнява, че данните от
инфрачервения спектрометър на сондата Deep Impact, която обиколила Земята и
Луната на път към кометата Hartley-2, са получени през юни 2009 г., а
замерванията на изследователската станция Cassini, която сега е на орбита около
Сатурн, са били получени още преди 10 години, когато тя прелетяла край Луната.
Изследователите са категорични, че
вероятността приборите и на 3-те санди да са били неизправни, е равна на нула.
Още след първите мисии на програмата Аполо,
специалистите започнали да изучават образците от лунна почва, донесени на
Земята. Те също са открили следи от вода, но са предположили, че това се дължи
на влиянието на влажността на земния въздух.
През следващия месец мисията на NASA Lunar
Crater Observation and Sensing Satellite или LCROSS също ще опита да открие вода
посредством преднамерен удар на голям космически апарат в лунната повърхност.
Тези открития не са първите по рода си. Още през 2008 г.
световните агенции съобщиха за сензационно откритие, направено от американските
учени Алберто Саал от университета Браун,
щата Род Айлънд, и неговите колеги от института "Карнеги"
във Вашингтон, ръководени от Ерик Хаури,
както и специалисти от университета "Case Western Reserve" от щата Охайо.
Те откриха вода и летливи вещества в образци от грунт от Луната,
по-специално във вулканично стъкло, донесени преди около 40 години, съобщиха
световните агенции, като се позоваха на публикация в сп. "Нейчър".
Според специалистите водата е съществувала на естествения
спътник на нашата планета още в периода на формирането му. Американски учени са
стигнали до този извод, след като повторно са анализирали с най-нови технологии
образци от Луната, донесени преди около 40
години с Аполо 11, 15 и 17.
Те са използвали последните постижения в
областта на спектрометрията, за да определят съдържанието на природните летливи
вещества - сяра, вода, хлор, въглеводороди, а също желязо в най-древните
базалти на Луната - във вулканично стъкло.
Специалистите са установили, че във
вулканичното стъкло може да се е съдържала вода - от 260 до 745 милионни части.
Авторите на статията в сп.
"Нейчър" напомнят, че в процеса на еволюцията на Луната
е имало едно или няколко катастрофални събития, свързани със силно загряване на
повърхността. Съществува и хипотеза, че преди около 4,5 милиарда години, т.е. по
времето когато се предполага, че е станало формирането на планетите в
Слънчевата система, заради интензивни метеоритни бомбардировки, гравитационно
свиване и загряване от слънчев вятър цялата Луна или
голяма част от повърхностния слой са били стопена маса.