КОСМОС: И ВСЕ ПАК –
НА МАРС ИМА КАНАЛИ!
На Марс, в долината Еритрея, са открити следи от три
пресъхнали езера, които в миналото са били съединени помежду си с протоци. Общатата
дължина на езерната система е превишавала 40 км , а ширината е достигала до
километър. Максималната дълбочина е била около 100м.
Долината Еритрея (Erythraea Fossa - 31,5 градуса западна
дъжина, 27,3 градуса южна ширина) е разположена в южната част на планетата, на
изток от гигантския кратер Холден, който е с диаметър 140 км.
Анализирайки данните, получени от няколко прибора,
изследващи повърхноста на Марс, учените са открили отлагания, които са по-млади
от кратера Холден, който се е образувал преди около 3.5-3.7 милиарда години.
През юни 2009 г. бе публикувано изследване на група
американски изследовтели, които също са открили на Марс пресъхнало езеро, на
възраст около 3.4 милиарда години. Водоемът е бил с площ около 207 кв.км и се е
намирал в долината Шалбатана.
Данните сочат, че в миналото на Марс е имало течна вода. Все
още обаче, не може да се даде еднозначен отговор на въпроса кога точно е
пресъхнала планетата. Най-разпространеното мнение е, че това се е случило преди
около 3-3.5 милиарда години, но някои от последните проучвания показват, че това
може да се е случило и доста по-късно.
Учени от американския институт в Тусон, щата Аризона, са
съставили първата детайлна карта на полярните ледени шапки на Марс. Отдавна е
известно, че марсианският лед преимуществено се състои от замръзнал въглероден
двуокис, като основните запаси от лед се намират на полюсите на планетата.
Ежегодно дебелината на полярните шапки се променя, в зависимост от метеорологичните
условия през годината. Изучаването на този процес е необходимо на учените за
получаване на необходимата информация за климата на Марс.
Авторите на новото изследване са анализирали данните от
двугодишно измерване, събрани от неутронния спектрометър установен на борда на
орбиталната станция „Марс Одисей” (Mars Odyssey). Учените са установили
динамиката на изменение на дебелината на леда по полюсите на Марс, като са дали
обяснение на процеса.
Забележително е, че ежегодно през полюсите на Марс
преминава около една четвърт атмосферата на планетата, като по този начин се
осъществява своеобразен кръговрат.
Дебелината на леда се определя от няколко параметъра, в
това число количеството поглъщана от повърхноста и от атмосферата слънчева
енергия, както и потоците от топъл въздух, достигащи до полюсите от по-ниските ширини.
Астрономите са забелязали, че на северния полюс ледената
шапка е леко изместена в направление на Ацидалииската равина. Откритата
неравномерност в натрупването на леда се обяснява с влиянието на студените
ветрове, идващи от големият каньон, разположен в близост до полярните ширини.
Южната полярна шапка също е несиметрична - скороста на
натрупване на въглероден диоксид е по-голяма в областта, получила названието „остатъчна
полярна шапка”. Обяснението за това е неравност на терена.
Крачка напред в изучаването на марсианския климат бе и
откритият в началото на годината механизъм на работа на марсианските ветрове,
които от своя страна са основният фактор за формирането на повърхността на Червената
планета.