КОСМОС: НАПРАВИХА НОВА КАРТА НА МЕРКУРИЙ… И ОЩЕ ЗА КОСМОСА…

 

Съставена е нова, пълна карта на най-близката до Слънцето планета – Меркурий, която покрива 97.7 % от повърхността му. Тя представлява мозайка от хиляди отделни снимки, направени от сондите „Месинджър” и „Маринър-10”.

До момента изследователите са използвали 917 изображения, заснети при различни условия, различна осветеност и с различна разделителна способност. За да се състави от наличните снимки единна карта е била използвана специална технология, която се прилага при картографиране на земни обекти. По този начин се използват няколко снимки на едни и същи детайли (така наречните контролни точки) и след това се изравняват всички фотографии, където присъстват тези точки, така че да се получи непрекъснато изображение. В най-новата карта на Меркурий са използвани 5301 контролни точки. Пространственото разрешение е 500 метра, а максималната грешка не превишава 100 метра. Учените постепенно уточняват картата, като вмъкват и неизползвани до момента фотографии.

Ще припомним, че сондата „Месинджър” за последен път прелетя край Меркурий през септември 2009 г. Това беше третото по ред прелитане на апарата над повърхноста на планетата, на височина 228 км над повърхността.

* * *

Един от приборите на индийската лунна сонда „Чандраян-1” е открил на Луната органични молекули. Информацията е на Сурендра Пел, един от ръководителите на Индйската космическа агенция, който съобщава новината след като масс-спектрометъра, разположен на часта от сондата, която се разби в повърхноста на Луната в района на кратера Шеклетон е предал данните до Земята.

На 15 декември т.г. и други учени са заявили, че е възможно присъствие на органични съединения на Луната, а именно от мисията LRO.

Може би това откритие ще се окаже твърде интересно в светлината на наскоро представените доказателства за наличие на вода на нашия спътник.

Луната продължава да ни удивлява и с други неподозирани свои страни.

Според специалисти от НАСА, работещи по мисията LRO (Lunar Reconnaissance Orbiter) са съобщили, че апаратът е открил най-студеното място в Слънчевата система, което не е някъде в крайните предели на системата, а в кратерите около полярните региони на Луната, където температурата се е оказала минус 249 по Целзий.

Освен това апаратът LRO е доказал присъствие на водород вътре в кратерите, както и на техните външни граници. Според учените наблюденията потвърждават, че на Луната има водород, който се предполага, че е попаднал там от космоса, а не е присъствал постянно. Не бива да се изключва и наличието на водородни съеденинения на основата на метан или амоняк, които сигурно също биха могли да са донесени от комети или метеорити. Засега не е ясно колко дълго остава водородът на Луната, а също и какава е плътноста на леда, присъстващ на спътника. Това, обаче може да се установи по възрастта на пробите. Ако тя е около милиард години, то леда може да се окаже много плътен. От особена важност за бъдещите мисии на Луната и е колко дълбоко под повърхноста може да има лед.

Звучи почти като научна фантастика един от сценариите за лунни бази, в които ще се получава електроенергия от слънчеви батерии, а вода от лунния лед. За да има човешко присъствие на спътника, обаче, първо трябда да се изследва фона на слънчевата и космическата радиация около повърхноста на Луната, и да се изготвят радиационна топографкса и миниралогическа и химическа карта на Луната. Тази работа се очаква да бъде свършена от LRО през следващите три години.

* * *

На 14 декември успешно бе изведен в орбита новият инфрачервен телескоп на НАСА, наречен WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer). Телескопът WISE ще обикаля около Земята на височина 525 км. Той е предназначен за откриване и изучаване на астероиди и комети, които прелитат покрай Земята, както и за изследване на отдалечените галактики, обркръжени с облаци прах. Прахта е непроницаема за телескопите, работещи в оптичния диапазон, включително за „Хабъл”. WISE ще може да изучава галактики, отдалечени от Земята на разстояние до 10 милиарда светлинни години. За да може инфрачервения телескоп да получава ясни изображения и да може да проучва обекти на толкова големи разстояния, е необходимо температурата на неговите детектори да бъде много ниска. WISE се охлажда от течен водород, чиито запаси ще стигнат за 19 месеца изследвания. През това време телескопът ще сканира достъпното космическо пространство 1.5 пъти.

Ще припомним, че освен WISE, на околоземна орбита има още два инфрачервени телескопа. Единият е „Спитцер” на НАСА, а другият е европейският „Хершел”.

 

Страницата подготви НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА