ВСЕКИ ЧАС – ТРУДОВ СТАЖ

Световната икономическа криза е факт, който вече не се опитваме да омаловажим или пренебрегнем.Никой у нас вече не се опитва да твърди, че кризата ни е отминала, или ще ни отмине.

В насноящата ситуация за всеки субект, бил той работник или работодател, е важно да знае какви са правата му във връзка с трудовото и осигурителното законодателство по отношение на възможностите за сключване на допълнителни трудови договори и трудови договори за непълно работно време.

Съгласно последните изменения в Кодекса на труда (ДВ бр. 108/2008 г.) работникът или служителят може да сключва трудов договор и за работа през определени дни от месеца, като отпадна понятието „сключване на трудов договор за не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца”. В новата правна уредба е предвидено, че трудовият договор може да бъде сключен и за по-малко работни дни или часове месечно, като времето, през което работникът работи по трудов договор до пет работни дни се зачита за трудов стаж. Текстът, с който изрично бе посочено, че времето на работа при тези условия не се признава за трудов стаж е заличен. Работата по трудов договор през определени дни от месеца, независимо колко са те и дали са последователни или разпокъсани, се зачита за трудов стаж.

За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или по няколко трудови правоотношения. Трудовият договор, сключен за работа през определени дни от месеца, може да бъде за пълно или непълно работно време, с определен срок или за неопределено време. Важното е с него ясно да бъде договорена работата, която работникът или служителят ще извършва в определените дни и часове в месеца, размера на трудовото възнаграждение и други съществени условия, които се уговарят с трудовия договор.

Важно е да се знае, че работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни през календарния месец, при един или при няколко работодатели, съгласно Кодекса за социално осигуряване, задължително се осигуряват за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, за трудова злополука, професионална болест и за безработица.

ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА