ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР ВЛИЗА В СИЛА НА 1 ДЕКЕМВРИ

 

Лисабонският договор за реформи на Европейския съюз  влиза в сила от 1 декември 2009 г. С него ще бъде приведен в действие планът на съюза да извърши сериозна реформа на институциите си и да има по-голяма роля в международните отношения.

Чехия бе последната от 27-те държави членки на Европейския съюз, която ратифицира договора.

Ето някои от основните институционални и процесуални изменения, предвидени с документа.

Чрез Лисабонския договор се създава пост Президент на Съвета на Европейския съюз с мандат от 2,5 години и възможност за преизбиране.

Държавните и правителствени ръководители на държавите-членки избраха белгийския премиер Херман Ван Ромпьой на поста, който ще встъпи в длъжност на 1 януари 2010 г.

Върховният представител на Европейския съюз по външната политика ще получи допълнителни правомощия и ще оглави новата дипломатическа служба на съюза. Лидерите на страните-членки избраха на този пост британката Катрин Аштън. Тя ще встъпи в длъжност с влизането в сила на договора, т.е. от 1 декември 2009 г., въпреки че трябва да получи одобрението на Европейския парламент. Върховният представител ще отговаря на запитвания от правителствата на държавите членки, като същевременно ще бъде и заместник- председател на Европейската комисия и ще ръководи бюджета на изпълнителния орган на Европейския съюз за външната помощ.

Създава се Еврогрупа, която ще включва финансовите министри на държавите-членки, използващи еврото като национална валута. Групата трябва да избере свой председател с мандат от 2,5 г. и възможност за преизбиране.

Европейският съд ще получи повече правомощия и ще може да решава дали националното законодателство на всяка от страните-членки в областта на съдебната власт и вътрешната политика отговаря на законодателството на Европейския съюз. Изключение ще бъде направено само за Великобритания и Ирландия, които успяха да договорят дерогиращи клаузи.

Европейската комисия, която е изпълнителен орган на Европейския съюз, ще има по-малко членове, считано от 2014 г. Към настоящия момент всяка от 27-те държави-членки има по един комисар. Предвижда се съставът на изпълнителния орган да бъде намален на две трети от броя на държавите членки.

Броят на местата в Европейския парламент ще се увеличи. По този начин и България ще получи още един мандат и ще има 18 депутати в Европейския парламент. Изборните резултати от м. май предполагат, че това ще бъде представител на „Синята коалиция”.

Процедурните промени предвиждат:

Решенията, вземани от Европейския съюз, както и досега ще се основават на гласуването с претеглено мнозинство. Този начин бе договорен в подписания през 2000 г. Договор от Ница и ще продължи да се използва до 2014 г. След тази дата гласуването ще се основава на системата на "двойното мнозинство". Съгласно новата система, за да бъде прието едно решение, то ще трябва да бъде подкрепено от 55% от държавите членки, както и от 65% от населението на Европейския съюз.

В периода от 2014 г. до 2017 г. всяка страна-членка ще има възможност да поиска да се върне към старите правила при всяко конкретно гласуване. Държави, на които малко не достига, за да имат блокиращо малцинство, могат да използват механизъм, за да забавят решения на Европейския съюз с месеци.

Лисабонският договор позволява вземането на решения с мнозинство в областите правосъдие и вътрешни работи.

Решенията по въпроси, засягащи външната и отбранителната политика, данъчната политика и бюджетът на Европейския съюз, както и решения, свързани с доходите на гражданите, ще изискват единодушие.

Великобритания и Ирландия си ще имат правото да не участват в близко сътрудничество с останалите страни-членки при изграждането на политическа и съдебна общност, но няма да спират другите държави-членки да засилват сътрудничеството си в тези области.

Националните парламенти ще получат решаваща дума при обсъждането на европейските законопроекти. Те ще могат да разглеждат предложения за законопроекти и ако една трета от тях отхвърли дадено предложение, Европейската комисия ще трябва да го промени.

В областта на гражданските права Лисабонският договор предвижда следното:

Договорът придава задължителна сила на съществуващата Харта на основните човешки права във всички държави-членки, с изключение на Великобритания и Полша, които успяха да договорят дерогиращи клаузи.

Великобритания не искаше постановления като правото на стачки, предмет на сериозни конфликти през 80-те години на миналия век, да й бъдат налагани отвън. Дясното правителство на Полша пък заяви, че ще спазва трудовите постановления, но поиска гаранции, че Европейския съюз няма да принуждава страната да променя законите си в областта на семейното право и морала, като например по въпроса за правото на аборт.

Чехия си осигури дерогираща клауза от Хартата, за да защити чешките граждани срещу искове за собственост от германци, изгонени от Чехословакия след Втората световна война.

С Лисабонския договор се въвеждат и някои основни политически акценти, като обща енергийна политика и борба с климатичните промени. Предвижда се изготвянето на нови постановления във връзка с гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве, с което се цели да се засили способността на Европейския съюз да отговаря на заплахи за сигурността на европейските граждани.в областта на гарантирането на свобода, сигурност и справедливост, какво и в борбата срещу организираната престъпност и тероризма. Държавите-членки ще бъдат обвързани от подобна на НАТО клауза за оказване на взаимна помощ в областта на отбраната, като държавите-членки ще предприемат общи действия срещу всяко нападение или природно бедствие.

Гражданското общество също ще има думата в управлението и законодателство на съюза. Един милион европейски граждани ще могат да поискат в петиция до Европейската комисия приемането на закони в определена област.

С Договора от Лисабон се дава и формална възможност дадена страна да напусне Европейския съюз при предварително договорени условия.

        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА