НАУКА: НАСА – СЛЕДВАЩА СПИРКА МЕРКУРИЙ ИЛИ МАРС?
От НАСА са утвърдили два проекта по изучаването на Марс и
Меркурий.
Очаква се през 2016 г. НАСА да установи на европейския
марсоход ExoMars специален радар за търсене на вода под повърхността на Марс, а
през 2013 г. към Меркурий ще се отправи уникална установка за анализ на
неговата атмосфера.
Използвайки данните от междупланетната сонда 'Месенжер'
по време на сближаването й с планетата през октомври миналата година, учените
са установили, че в резултат на постоянното изменение на конфигурацията на
магнитното поле на Меркурий , там се образуват вихри от сложно преплетени слови
полета. Установено е още, че вихрите се образуват 4 пъти по често от теоретично
изчисленото, за което няма обянение.
Традиционно
магнитното поле играе ролята на препятствие за слънчевия вятър. Например
магнитното поле на Земята защитава нашата планета от потоците частици, но на
Меркурий нещатата са по друг начин. С помоща на магнитните вихри , слънчевия
вятър попада на повърхноста на планетата и избива от нея частици. Ако енергията
е достатъчно висока, то тези частици не падат обратно на планетата, попълват
атмосферата.
Неотдавна учените са установили, че Меркурий е бил много
повече геологично активен, отколкото сега. Това откритие също е било направено
по време на сближаването на междупланетната сонда с планетата през октомври
2008 г. Тогава са направени около 1200 снимки с високо качество. По този начин
около 30% от площа на Меркурий са картографирани, за която до сега учените
нямаха никакви данни.
И марсианския радар и анализатора на меркурианската
атмосфера ще летят на борда на апарати, които не са на НАСА. Това са
европейските апарати ExoMars и BepiColombo. Последната мисия е особенно
интересна като пример за международно сътрудничество: европейският BepiColombo
ще полети към Меркурий заедно с японската сонда MMO (Mercury Magnetospheric
Orbiter), и ще бъдат изведени в космос с руска ракета „Съюз” с бустер „Фрегат”
от космодрума във френска Гвиана.
С помощта на меркурианския анализатор, астрономите ще
могат да изяснят химическия състав на планетата, който към момента все още е
неизвестен. Съгласно получените наскоро данни, атмосферата на Меркурий напомня
по плътност на лунната и се състои от изпарили се от повърхността на планетата
вещества, които са се смесили с донесен от слънчевия вятър водород и хелий.
На марсианския радар се възлагат също големи надежди. С
него специалистите по марсианска геология планират да проверят хипотезата за
наличие на течна вода под повърхността на червената планета.
Вече писахме в няколко предишни статии за успешната мисия
на „Феникс”, който откри лед на Марс. Възможно е да се окаже, че на планетата
има и течна вода. Това ще направи революция в представата за историята на
планетата, но още по-важно е да докаже пригодността на планетата за живот.