Издаден от Българската народна банка
Обн. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2010г.
Чл. 1. (1) Този правилник урежда дейността на
Помирителната комисия за платежни спорове по Закона за платежните услуги и
платежните системи.
(2) Помирителната
комисия за платежни спорове, наричана по-нататък "комисията",
функционира към Комисията за защита на потребителите.
(3) Комисията е
независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно
изпълнение на дейността й.
Чл. 2. (1) Комисията e помирителен орган за
разрешаване на спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на
платежни услуги, включително по прилагането на Регламент (ЕО) № 924/2009 г. на
Европейския парламент и Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните
плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент № 2560/2001 г.
(2) Комисията разглежда
споровете по ал. 1, след като те са отнесени към доставчиците на платежни
услуги и последните не са се произнесли в 7-дневен срок от подаване на
възражението, както и когато решението по възражението не удовлетворява
ползвателите на платежни услуги.
Чл. 3. (1) Страните не заплащат такса за
разглеждането на спора от комисията.
(2) Направените от
страните други разноски (за представителство, експертизи и т.н.) са за тяхна
сметка. Всяка от страните може да предложи в помирителното предложение да бъде
включена и уговорка за поемане на разноските.
Чл. 4. (1)
Членове на комисията са председателят и заместник-председателят, определени от
управителя на БНБ, и лица, посочени в листи, утвърдени от представителна
организация на банките и от Комисията за защита на потребителите.
(2)
Заместник-председателят на комисията изпълнява правомощията на председателя в
негово отсъствие.
(3) Членовете на
комисията трябва да имат:
1. висше юридическо или
икономическо образование с придобита образователно-квалификационна степен не
по-ниска от "магистър" и минимум пет години професионален опит на
длъжност, за заемането на която се изисква юридическо или икономическо
образование, или
2. висше образование с
придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от
"магистър" и поне пет години професионален опит в предприятие от
банковия или финансовия сектор.
(4) Във всяка от
листите, утвърдени от представителна организация на банките и от Комисията за
защита на потребителите трябва да бъдат включени най-малко три лица с
необходимата квалификация по ал. 2. Комисията за защита на потребителите може
да включи в утвърдената от нея листа представители от неправителствените
организации за защита правата на потребителите.
(5) Всяко помирително
производство се разглежда в състав от трима членове, който включва председателя
или заместник-председателя на комисията и по един член от съответните листи.
Членовете на комисията за всяко помирително производство се определят от
председателя на ротационен принцип. При отсъствие на председателя членовете в
производството се определят от заместник-председателя.
(6) При невъзможност на
някой от членовете да участва в отделно помирително производство председателят
или заместник-председателят на комисията определя негов заместник измежду
включените в съответната листа лица.
(7) Членовете на
комисията могат да бъдат отзовавани по всяко време от организациите, които са
ги определили.
(8) Членовете на
комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във
връзка с изпълнение на задълженията им.
Чл. 5. (1) Не може да участва в помирителното
производство член на комисията, който:
1. е съпруг, роднина по
права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета
степен на някоя от страните по спора;
2. се намира с някоя от
страните по спора в отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата
безпристрастност.
(2) Искането за
отстраняване на член на комисията може да бъде направено от всяка от страните
по помирителното производство пред състава на комисията, който разглежда
съответния спор.
(3) Член на комисията е
длъжен да си направи отвод, ако са налице обстоятелствата по ал. 1.
(4) Членовете на
комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1 преди
началото на помирителното производство.
Чл. 6. (1) Председателят на комисията има следните
правомощия:
1. представлява
комисията;
2. ръководи
помирителното производство;
3. разпределя
постъпилите възражения и определя докладчик измежду членовете на комисията по
всеки конкретен случай;
4. отправя обосновано
предложение за отзоваване на член на комисията до съответната организация,
която го е определила;
5. изготвя годишния
отчет на комисията и го предоставя на организациите, представени в нея.
(2) Годишният отчет по
ал. 1, т. 5 се изготвя до 31 март следващата година и съдържа обобщена информация
за:
1. постъпилите през
годината възражения;
2. приключилите през
годината помирителни производства;
3. изготвените през
годината помирителни предложения;
4. приетите от страните
помирителни предложения;
5. неприетите от
страните помирителни предложения.
(3) Годишният отчет по
ал. 1, т. 5 може да съдържа и:
1. обобщена информация
за констатирани нарушения на нормативните изисквания в областта на платежните
услуги;
2. информация за
предложения и препоръки за осъществяване на промени в законодателството;
3. друга информация,
която председателят сметне, че е необходима за пълно и точно представяне
дейността на комисията.
(4) Годишният отчет по
ал. 1, т. 5 се предоставя на БНБ и на организациите, утвърдили листите по чл.
4, ал. 1. При изготвяне на отчета се спазват изискванията на чл. 4, ал. 8.
Чл. 7.
(1) Помирителното производство започва с подаване на писмено възражение от
ползвател на платежна услуга, адресирано до комисията.
(2) Възражението се
изготвя на български език и съдържа:
1. наименование на
комисията;
2. трите имена, ЕГН,
адрес на подателя на възражението, съответно за юридическите лица и едноличните
търговци - наименование, седалище, адрес за кореспонденция, посочване на
законните представители или пълномощници, ако има такива; във възражението
подателят посочва и номер на телефон и факс, ако има такива;
3. наименование,
седалище и адрес на лицето, срещу което се подава възражението;
4. изложение на фактите
по спора;
5. формулиране на
искането;
6. опис на документите,
приложени към възражението;
7. подпис на лицето,
което подава възражението.
(3) Към възражението се
прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора,
включително и решението на доставчика на платежни услуги, в случаите, когато са
се произнесли в срока по чл. 2, ал. 2.
(4) Подателят прилага и
декларация, че:
1. спорът е бил отнесен
към доставчика на платежни услуги и той не се е произнесъл в срока по чл. 2,
ал. 2;
2. към момента на
подаване на възражението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд,
арбитражен съд или друга помирителна институция;
3. не е сключил с
противната страна спогодба.
(5) Подателят представя
препис от възражението и приложенията към него за засегнатите лица.
(6) Когато възражението
е подадено от пълномощник, към него се представя пълномощното, с което той е
изрично упълномощен да участва в помирителното производство.
Чл. 8. (1) Когато възражението не отговаря на
изискванията по чл. 7, председателят или заместник-председателят изпраща
съобщение на подателя да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
(2) Когато възражението
не съдържа достатъчно данни за индивидуализиране на подателя, съобщението за
отстраняване на нередовностите се излага на специално табло в помещенията на
комисията.
(3) Когато възражението
отговаря на изискванията по чл. 7, председателят или заместник-председателят
определя докладчик по повдигнатия спор измежду членовете на комисията.
(4) Не по-късно от 10
работни дни от получаване на възражението, съответно от изтичането на срока по
ал. 1, комисията на свое заседание взема решение за движението на възражението
въз основа на изложението на докладчика, съответно на председателя или
заместник-председателя.
Чл. 9. (1) Комисията провежда заседания
веднъж седмично при предварително определен дневен ред, освен ако по преценка
на председателя не се налага провеждане на редовно заседание или се налага
провеждане на извънредно заседание.
(2) Дневният ред включва
следните въпроси:
1. произнасяне по
допустимостта на възраженията;
2. произнасяне по
пълнотата и яснотата на възраженията и документите към тях;
3. разглеждане на висящи
спорове и обсъждане на помирителни предложения за разрешаването им.
(3) За всяко заседание
на комисията се изготвя протокол, в който се описват датата и мястото на
провеждане на заседанието, съставът на комисията, страните по спора и взетите
решения. Протоколът се подписва от председателя и секретаря.
(4) Заверен препис от
протокола се предоставя на страните при поискване.
Чл. 10. Комисията оставя възражението без движение,
ако липсват достатъчно документи, необходими за вземане на решение, или
изложеното във възражението е непълно или неясно, при което информира подателя
за това и му дава срок 10 работни дни за отстраняване на недостатъка.
Чл. 11. (1) Комисията оставя без разглеждане
възражението на подателя и прекратява производството, когато:
1. спорът не е от
компетентността на комисията;
2. възражението не е
подадено от лице по чл. 7, ал. 1 или негов пълномощник;
3. по същия спор има
заведено съдебно или арбитражно дело;
4. спорът се разреши
чрез спогодба;
5. спорът не е бил
отнесен за разглеждане пред доставчика на платежни услуги;
6. не са отстранени
нередовностите в срока по чл. 8, ал. 1;
7. не са отстранени
недостатъците в срока по чл. 10, ал. 1;
8. подателят оттегли
възражението си.
(2) Комисията прекратява
производството, без да предложи помирително предложение, когато установи
наличието на изтекъл давностен срок, на който една от страните се е позовала.
Чл. 12. (1) Когато комисията вземе решение, че
няма пречка за разглеждане на спора, възражението и приложенията към него се
изпращат на засегнатите лица. Едновременно се уведомяват засегнатите лица, че в
срок 10 работни дни от получаване на материалите трябва да представят становища
и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с 10 работни дни.
(2) След изтичане на
срока по ал. 1 на подателя на възражението се предоставят получените становища
и доказателства на ответната страна и му се дава срок до 10 работни дни за
допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да
удовлетвори възражението му.
(3) Ако подателят на
възражението представи допълнително становище и/или нови доказателства,
комисията дава възможност на засегнатите лица да представят допълнително
становище и нови доказателства в срок до 7 работни дни.
Чл. 13. (1) Комисията разглежда спора по
същество в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 12, ал. 2,
съответно чл. 12, ал. 3.
(2) Когато комисията
реши, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата по спора, тя
може да поиска от страните документи, информация или допълнителни
доказателства. Комисията може да извършва и проверки на място във връзка с
предмета на спора.
(3) Комисията разглежда
спора в закрито заседание. По решение на комисията спорът може да бъде
разгледан в открито заседание, като в този случай председателят или
заместник-председателят уведомява страните по спора за датата, мястото и часа
на помирителното заседание. Уведомлението може да бъде направено чрез писмо с
обратна разписка, телефакс или по друг подходящ начин.
(4) По време на
откритото заседание комисията разяснява на страните приложимите към спора
нормативни разпоредби и ги приканва да се споразумеят.
(5) Когато при
разглеждане на спора комисията констатира нарушение на закона, тя сезира
компетентния орган.
Чл. 14. (1) След извършване на необходимите
действия по изясняване на спора комисията приема писмено помирително
предложение за неговото разрешаване.
(2) Помирителното
предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на
комисията по съответния спор. Въздържане при гласуване не се допуска.
(3) Помирителното
предложение съдържа:
1. наименование на
комисията;
2. дата и място на
постановяването му;
3. номер, който съвпада
с номера на преписката по съответното помирително производство;
4. имената на
председателя или заместник-председателя и членовете на решаващия състав на
комисията по съответния спор;
5. имената
(наименованията) на страните по спора;
6. предмет на спора и
изложение на обстоятелствата по него;
7. фактическа и правна
обосновка на помирителното предложение;
8. какво предлага
комисията;
9. подписи на
председателя или заместник-председателя и членовете на решаващия състав на
комисията по съответния спор.
(4) В срок до 3 работни
дни след изготвяне на помирителното предложение то се изпраща в писмена форма
на страните по спора. Страните се уведомяват, че не са длъжни да приемат
помирителното предложение.
Чл. 15. (1) Помирителното предложение може да
бъде прието от страните в срок 10 дни след получаването му. Приемането на
предложението от двете страни има сила на спогодба между тях.
(2) Всяка от страните
приема или отхвърля помирителното предложение чрез писмено изявление до
комисията. В писменото изявление се посочват номерът и датата на помирителното
предложение.
(3) Помирителното
предложение се приема или отхвърля от всяка от страните изрично, безусловно и
изцяло. Наличието на допълнителни уговорки или резерви в писменото изявление,
както и липсата на писмено изявление в срока по ал. 1, се приема за отхвърляне
на помирителното предложение от съответната страна по спора.
(4) След изтичане на
срока по ал. 1 комисията писмено съобщава резултата на страните, след което
прекратява помирителното производство.
(5) Ако помирителното
предложение е прието, заедно с писменото съобщение по ал. 4 комисията изпраща
на всяка от страните заверени преписи от помирителното предложение с поставен
щемпел "Прието", както и от писмените изявления на страните за
неговото приемане. Помирителното предложение се счита за прието от датата на
съобщението по ал. 4.
Чл. 16. (1) Комисията разглежда спора, като
изхожда от принципите за безпристрастност при разкриване на обективната истина
и за равнопоставеност на страните в производството.
(2) Комисията може да
приема вътрешни правила за организация на своята дейност и водене на
деловодство.
Чл. 17. Комисията за защита на потребителите
осигурява необходимия персонал, помещения и съответното техническо оборудване
за осъществяване на дейността на Помирителната комисия за платежни спорове.
Чл. 18. (1) За нуждите на комисията се водят
следните книги:
1. входящ и изходящ
регистър;
2. описна книга за
образуваните помирителни производства;
3. книга за веществените
доказателства.
(2) Всички книги се
номерират, подпечатват с печата на комисията и се заверяват с подписа на нейния
председател.
Чл. 19. (1) Във входящия регистър се вписват
постъпилите възражения по реда на постъпването им заедно със свързаната с тях
документация, а в изходящия регистър се вписват всички книжа, които се издават
от комисията.
(2) Образуваните
помирителни производства се вписват в описна книга, снабдена с азбучник.
Описната книга съдържа:
1. входящ номер и дата
на постъпване на възражението;
2. името
(наименованието) и адреса на подателя;
3. наименование на
лицето, срещу което е адресирано възражението;
4. резюме на
възражението;
5. номер на образуваното
помирително производство;
6. брой проведени по
помирителното производство заседания;
7. номер и дата на
помирителното предложение;
8. резултата от
помирителното предложение (приемане или отхвърляне от страните).
(3) Книжата по
образуваните помирителни производства се поставят в папки, оформени по утвърден
от председателя на комисията образец. В тези папки по хронологичен ред се
подреждат и протоколите от заседанията на комисията по съответното помирително
производство.
(4) Постъпващите в
комисията веществени доказателства се регистрират в книгата за веществени
доказателства и се съхраняват по подходящ начин, определен от председателя на
комисията.
Чл. 20. (1) Когато преписката по помирително
производство се изнася от помещението, където се пази, секретарят отбелязва във
водения от него дневник на кого е дадена.
(2) Преписки по помирителни
производства могат да се дават само на членове на комисията.
(3) По разпореждане на
председателя или заместник-председателя на комисията преписките по помирителни
производства могат да бъдат предоставяни за справка и на други лица с правен
интерес при спазване на всички законови изисквания.
(4) Не се допуска да се
правят бележки, знаци и подчертавания в книжата по помирителните производства.
Чл. 21. (1) Приключените през текущата година
преписки по помирителни производства се предават в архива най-късно до края на
януари следващата година.
(2) При внасяне в архива
на всяка преписка по помирително производство се слага архивен номер. В
описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирана съответната преписка.
Чл. 22. Преписките от приключилите помирителни
производства се съхраняват пет години, считано от края на годината, през която
съответното помирително производство е приключило.
Чл. 23. Комисията за защита на потребителите
определя секретар, който отговаря за административното обслужване на дейността
на комисията, като:
1. организира
деловодството;
2. води книгите по чл.
18, ал. 1;
3. изготвя протоколи от
заседанията на комисията;
4. организира входяща и
изходяща кореспонденция във връзка с провеждане на помирителните производства;
5. изпълнява други
задачи, възложени от председателя на комисията.
§ 1. Правилникът се издава на основание
чл. 135, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
§ 2. Правилникът отменя Правилника за
дейността на Помирителната комисия за платежни спорове (ДВ, бр. 84 от 2005 г.).
В сила от 05.01.2010 г. Издадена от
Министерството на земеделието и храните
Обн. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2010г.
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и
редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на местни инициативни
групи (МИГ), одобрени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони (ЕЗФРСР), по мярка "Прилагане на стратегиите за местно
развитие" и по мярка "Управление на МИГ, придобиване на умения и
постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие".
Чл. 2. (1) Финансовата помощ се предоставя за
дейности, които допринасят за постигане на целите на мярка "Прилагане на
стратегиите за местно развитие":
1. осигуряване на основа
за средносрочно и дългосрочно устойчиво развитие в селските райони чрез
прилагането на подхода "отдолу - нагоре" и насърчаване "ученето
чрез правене" в местните общности, повишавайки техния капацитет за
планиране;
2. създаване на
възможности за дългосрочна заетост и повишаване на доходите в селските райони
чрез разнообразяване на икономическите дейности, подобряване на
конкурентоспособността на местните продукти, опазване на природните ресурси и
околната среда в селските райони и развитие на по-качествени услуги в
съответствие с нуждите и очакванията на местното население;
3. стимулиране на
интегрирани и устойчиви практики.
(2) Финансовата помощ се
предоставя за дейности, които допринасят за постигане на целите на мярка
"Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена
активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи
стратегии за местно развитие":
1. насърчаване развитието
на МИГ като силна и ефикасно действаща структура;
2. осигуряване на
ресурси - човешки, технически и финансови, за цялостно обезпечаване на
дейностите на МИГ и за прилагане на техните стратегии за местно развитие;
3. повишаване на
информираността и уменията на местните жители относно подхода Лидер и
насърчаване на активното им участие в процеса на прилагане на стратегии за
местно развитие.
Чл. 3. (1) Мерките се прилагат в селските
райони на страната, посочени в приложение № 1.
(2) Одобряването на
местни инициативни групи се извършва от министъра на земеделието и храните до
края на 2011 г.
Чл. 4. (1) Минималният размер на общия
публичен принос от ПРСР в бюджета на една Стратегия за местно развитие (СМР) е
левовата равностойност на 1 000 000 евро.
(2) Максималният размер
на общия публичен принос от ПРСР в бюджета на една стратегия за местно развитие
е левовата равностойност на 2 000 000 евро.
(3) Допълнително
финансиране на стратегията за местно развитие е допустимо при спазване на реда
на чл. 22 от тази наредба и не може да надвишава 25 % от първоначално одобрения
бюджет на стратегията. Максималният размер на общия публичен принос от ПРСР с
включено допълнително финансиране не може да превишава левовата равностойност
на 2 500 000 евро за една стратегия за местно развитие.
(4) До 20 процента от
общия публичен принос от ПРСР могат да бъдат предвидени за финансиране на
управлението на дейността на МИГ и за придобиване на умения и постигане на
обществена активност, при условие че са посочени в бюджета на стратегията за
местно развитие.
Чл. 5. Максималната стойност на един проект,
подпомаган по мерките от стратегията за местно развитие, не може да надвишава
левовата равностойност на 200 000 евро.
Чл. 6. (1) Финансовата помощ за проект към
стратегия за местно развитие е в размер на:
1. до 100 на сто от
общата стойност на допустимите разходи за проекти на общини;
2. до 100 на сто от
общата стойност на допустимите разходи за проекти по мерки от чл. 52 от
Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 от 20 септември 2005 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 21.Х.2005 г., стр. 1),
негенериращи приходи в обществен интерес, подадени от юридически лица с
нестопанска цел, местни поделения на вероизповедания или на читалища за
проекти, негенериращи приходи;
3. до 70 % от общата
стойност на допустимите разходи за проекти, непопадащи в т. 1 и 2.
(2) Размерът на помощта
трябва да е в съответствие с условията, установени в Регламент № 1698/2005,
когато същият е приложим.
(3) Финансовата помощ за
проекти, отнасящи се до производството на продукти, които не са включени в
Приложение 1 от Договора за създаване на Европейската общност, се предоставя
при спазването на правилата на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15
декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за
създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ (ОВ L 379
от 28.12.2006 г.).
Чл. 7. (1) Финансова помощ се предоставя само
на МИГ, одобрени по реда на тази наредба.
(2) Местните инициативни
групи са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, които:
1. представляват
публично-частни партньорства със задължително участие на общините от
територията на действие на МИГ; правото на участие на общините в партньорството
се удостоверява с решения на общинските съвети;
2. в наименованието си
съдържат обозначението "Местна инициативна група" или съкратено
"МИГ";
3. имат седалище и адрес
на управление на територията на селския район, в който осъществяват дейността
си;
4. имат колективен
управителен орган със състав от 5 до 9 лица, които имат постоянен адрес и/или
работят на територията на действие на МИГ;
5. имат дял на
представителите на общинската власт в колективния управителен орган по т. 4,
непревишаващ 49 процента;
6. имат колективен
върховен орган, чиито членове са с постоянен адрес или седалище на територията
на действие на МИГ;
7. представят за
одобрение и пряко се ангажирант с прилагането на интегрирана стратегия за
местно развитие, разработена съгласно изискванията на ПРСР, в случай че бъдат
одобрени.
(3) Местната инициативна
група трябва да отговаря на следните изисквания за осигуряване на персонал и
технически средства за прилагане на стратегията:
1. осигурен
самостоятелен офис за срок от 5 години;
2. осигурени служители
за позициите изпълнителен директор, експерт/и по прилагане на дейностите по
Стратегията за местно развитие, счетоводител и асистент;
3. разполагат със
следното офис оборудване за осъществяване на дейността - компютри,
съответстващи на броя на наетия персонал, принтер, интернет връзка и телефон.
(4) Изпълнителният
директор отговаря за прилагането на стратегията за местно развитие, като
неговите правомощия се определят с договора за наемане.
(5) Изпълнителният
директор трябва да отговаря на следните изисквания:
1. завършено висше
образование;
2. общ професионален
стаж най-малко 5 г.;
3. наличие на
управленски опит най-малко две години;
4. наличие на опит в
реализиране на проекти.
Чл. 8.
Стратегията за местно развитие трябва да е разработена в съответствие със
съдържанието и структурата, посочени в приложение № 2.
Чл. 9. (1) Стратегията за местно развитие
трябва да обхваща територия с население не по-малко от 10 хиляди и не повече от
100 хиляди души в селски район по данни за населението на Националния
статистически институт към датата на кандидатстване.
(2) Дадена територия
може да бъде включена в обхвата на дейност само на една МИГ и само в една
стратегия за местно развитие.
(3) Територията, за
която е разработена стратегията за местно развитие, трябва да е с непрекъснати
граници.
Чл. 10. (1) Стратегията за местно развитие се
разработва за територията на действие на МИГ.
(2) Стратегията за
местно развитие се разработва за период до края на 2013 г.
(3) Не е допустимо
сключване на договори за предоставяне на финансова помощ за проекти по
стратегията за местно развитие след 2013 г.
(4) Крайният срок за
изпълнените и отчитане на проекти по стратегията за местно развитие е 30 юни
2015 г.
(5) Крайният срок за
изпълнените и отчитане на дейности за управление на МИГ, придобиване на умения
и постигане на обществена активност за съответната територия на МИГ е 30
септември 2015 г.
Чл. 11. (1) Стратегията за местно развитие
може да включва дейности по:
1. мерки, включени в
Регламент № 1698/2005 г.;
2. мерки, включени в
Програмата за развитие на селските райони;
3. други мерки, извън
описаните в т. 1 и 2, само ако допринасят за постигане целите на ПРСР, целите
на стратегиите за местно развитие и са насочени към опазване на околната среда,
селския пейзаж или местната идентичност.
(2) Не се предоставя
финансова помощ за мерки по ал. 1, свързани с механизъм за плащане на площ или
предвиждащи фиксирани годишни премии.
(3) Всяка мярка по ал.
1, предложена в стратегията за местно развитие, трябва да съдържа описание на
целите и обхвата на мярката, допустимите кандидати, допустимите дейности и
разходи, определените финансови параметри за проектите, размера на финансовата
помощ и критерии за избор на проекти.
(4) За мерките от
Регламент № 1698/2005 г., включени в стратегията за местно развитие, се
прилагат условията за допустимост, определени в него.
(5) За мерки по ал. 1,
т. 2 се прилагат изискванията за допустимост на дейностите, разходите и за
получателите на помощта, както и размерът на финансовата помощ, включени в
наредбата, определяща условията и реда за подпомагане по съответната мярка от
ПРСР, с изключение на критериите за минимален и максимален размер на проектите.
(6) За мерките, които са
посочени в ПРСР, но не са приети наредби за тяхното прилагане към датата на
подаване на заявлението за подпомагане по тази наредба, се прилагат условията
за допустимост, определени в Регламент № 1698/2005 г.
Чл. 12. (1) Не се предоставя финансова помощ
за следните дейности:
1. изграждане и
обновяване на инфраструктура и закупуване на оборудване за лов, скално катерене
и голф;
2. дейности в сектор
рибарство и аквакултури;
3. хазарт.
(2) Не се предоставя
финансова помощ за покриване на следните разходи:
1. закупуване на машини,
оборудване и съоръжения втора употреба;
2. закупуване на животни
за земеделски дейности;
3. закупуване на
едногодишни растения;
4. лихви, глоби и
неустойки;
5. закупуване на
недвижими имоти;
6. текуща поддръжка на
активи, обект на инвестиционна подкрепа;
7. принос в натура;
8. инвестиции, отнасящи
се до обикновена замяна;
9. свързани с договор за
лизинг, като печалба за лизинговата компания, разходи по лихви за
рефинансиране, оперативни и застрахователни разходи;
10. разходи, направени
преди датата на подписване на договора за финансово подпомагане, с изключение
на общи разходи по мерките за инвестиционни дейности;
11. разходи за дейности,
подпомагани по друг проект или програми на Европейския съюз (ЕС);
12. мита, акцизи, такси;
13. данъци, с изключение
на невъзстановимия данък добавена стойност, когато е поет действително и
окончателно от получатели на помощта, различни от лицата, които не подлежат на
облагане с данък съгласно чл. 4, параграф 5, първа алинея от Шестата директива
на Съвета 77/388/EИО от 17 май 1977 г. (ОВ L 145, 1977 г.) относно
хармонизацията на законодателството на страните членки за данъците върху
оборота - Обща система на ДДС: единна основа за изчисляване.
(3) Не са допустими разходи,
платени в брой, с изключение на разходите по чл. 39, ал. 2 и 3.
Чл. 13. (1) Допустими получатели на финансова
помощ по мерките от стратегиите за местно развитие са:
1. земеделски
производители, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.);
2. земеделските стопани,
регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол;
3. собственици на гори;
4. признати организации
на производители;
5. лица, регистрирани по
Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за занаятите;
6. общини на територията
на съответната МИГ;
7. юридически лица с
нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
8. читалища, вписани по
Закона за народните читалища;
9. граждански дружества,
учредени по Закона за задълженията и договорите;
10. местни поделения на
вероизповедания, регистрирани като юридически лица съгласно чл. 20 на Закона за
вероизповеданията;
11. физически лица.
(2) Дейностите по
проектите на лицата по ал. 1 трябва да се осъществяват на територията на МИГ.
(3) Лицата по ал. 1
трябва да имат постоянен адрес - за физическите лица, и седалище - за еднолични
търговци и юридическите лица, на територията на МИГ.
(4) Лицата по ал. 1, т.
9 могат да бъдат включени като допустими получатели на финансова помощ само за
мярката по чл. 52, т. b, т. ii от Регламент № 1698/2005 г.
С пълния текст на
документа можете да се запознаете тук:
http://94.156.102.51/bg/laws/ldoc/2135656522