В сила от 05.02.2010 г. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г.
Обн. ДВ. бр.62 от 4 Август 2009г.
Чл. 1. (1) С наредбата
се определят редът и начинът за провеждане на инвентаризацията и проучванията
на площи с почви, увредени от ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване и
намаляване на почвеното органично вещество; необходимите възстановителни мерки,
както и поддържането на извършените възстановителни мероприятия.
(2)
Инвентаризацията и проучванията се извършват с цел да се установят площите с
потенциални и действителни рискове за увреждане на почвите и нарушаване на
техните функции в резултат на процесите по ал. 1.
Чл. 2. (1)
Установяването на потенциалните рискове цели предотвратяване на увреждането и
трайно запазване функциите на почвите.
(2)
Установяването на действителните рискове е основание за ограничение на
земеползване и/или извършване на възстановителните мероприятия.
Чл. 3. (1)
Инвентаризацията и установяването на потенциалните и действителните рискове от
увреждане на почвите по наличната информация и допълнителни проучвания се извършва
от и за сметка на бюджета на Изпълнителната агенция по почвените ресурси
(ИАПР).
(2)
Финансирането на предвидените в наредбата дейности по детайлно проучване и
прилагане на мерките за въздействие по раздел III са за сметка на причинителя
на увреждането на почвите, когато последният може да бъде определен в резултат
на дейностите по ал. 1, а в случаите, когато той не е установен - от
собственика или ползвателя на площите.
Чл. 4. (1) Инвентаризацията се извършва последователно на
следните етапи:
1.
предварителен анализ на наличната информация;
2.
определяне на потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите на
базата на наличната информация;
3.
допълнителни проучвания и определяне на площи с увредени почви вследствие на
неспазване на добрите земеделски и горски практики;
4.
мониторингова инвентаризация.
(2)
Предварителният анализ включва събиране и оценка на наличната почвена,
климатична, геоморфоложка и друга информация, необходима за определяне на
потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите.
(3)
Определяне на потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите се
извършва в средата на географска информационна система (ГИС) на основата на
наличната информация - цифрови модели на: почвената покривка, релефа,
климатичните характеристики, Кадастралната карта или Картата на възстановената
собственост на съответното землище, Системата за идентификация на земеделските
парцели, цифрова ортофотокарта (ЦОФК).
(4)
Допълнителни проучвания и уточняване на потенциалните и действителните рискове
от увреждане на почвите се провеждат, когато мащабът или актуалността на
наличната информация, събрана и оценена от ИАПР, не отразяват реалната
структура на земеползване и факторите на увреждане.
(5)
Мониторинговата инвентаризация на площи с увредени почви се извършва съгласно
ал. 3 периодично след всяко актуализиране на ЦОФК.
(6)
Дейностите по ал. 2, 3, 4 и 5 се извършват от ИАПР.
Чл. 5. (1) При изпълнение на своите правомощия по наредбата
изпълнителният директор на ИАПР:
1.
изисква от централните и териториалните органи на изпълнителната власт
предоставяне по съответния ред на информацията по чл. 4, ал. 2, 3 и 5,
необходима за извършване на инвентаризация на потенциалните и действителните
рискове от увреждане на почвите;
2.
уведомява собствениците или ползвателите на земите чрез съответната общинска
служба по земеделие или държавни горски стопанства/държавни ловни стопанства за
резултатите от инвентаризацията по ред, определен от министъра на земеделието и
храните и председателя на Държавната агенция по горите.
(2)
Министърът на земеделието и храните и председателят на Държавната агенция по
горите утвърждават Методика за определяне на потенциалните и действителните
рискове от увреждане на почвите и Методика за извършване на детайлни
проучвания.
Чл. 6. (1) Потенциалните
и действителните рискове от увреждане на почвите от ерозия се установяват
според прогнозата за водна и ветрова ерозия, определена чрез комплексни
показатели, отчитащи:
1.
климатичните фактори (ерозионност на валежите и ветровете);
2.
податливостта на почвите (механичен състав, структура, водопропускливост,
капацитет на водозадържане, обемна плътност, съдържание на хумус);
3. релефните
характеристики на земите (наклон и дължина на склона);
4.
характера на земеползване (начин на трайно ползване, ориентация на парцелите и
организационна структура на земеползване, почвозащитни обработки и
сеитбообращения).
(2)
Потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите от вкисляване,
влошаващо физико-химичните им свойства и увреждащо растежа на растенията,
предизвикано от неправилно торене, промишлена дейност и естествени причини, се
определят на базата на:
1.
почвена киселинност и степен на наситеност с бази;
2.
химико-минералогичен състав на почвообразуващите скали;
3.
механичен състав;
4.
съдържание на хумус;
5. начин
на трайно ползване, сеитбообращение или горска култура;
6.
водно-температурен баланс;
7.
атмосферно замърсяване.
(3)
Потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите от засоляване
чрез увеличаване съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменния натрий в
количества, влошаващи растежа на растенията и предизвикано от неправилно
напояване или отводняване, промишлена дейност или естествени причини, се
определят на базата на:
1.
почвена киселинност, електропроводимост и съдържание на обменен натрий;
2.
водопропускливост и капацитет на водозадържане;
3.
механичен състав;
4.
химико-минералогичен състав на почвообразуващите скали;
5. начин
на трайно ползване, сеитбообращение или горско насаждение;
6.
водно-температурен баланс;
7.
химически характеристики на подпочвени и поливни води.
(4)
Потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите от уплътняване
вследствие на частично разрушаване на почвената структура при неправилно
използване на селскостопански машини при неподходящи условия се определят на
базата на:
1.
механичен състав, структура, водопропускливост, капацитет на водозадържане,
обемна плътност, съдържание на хумус в орните и подорните хоризонти;
2.
минералогичен състав на почвообразуващите скали;
3. начин
на трайно ползване, сеитбообращения и агротехника;
4.
водно-температурен баланс.
(5)
Потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите от намаляване на
почвеното органично вещество поради неправилна агротехника (ерозия,
небалансирано торене, неподходящи обработки) се определят на базата на:
1. общо
количество и запаси на органичен въглерод в почвата;
2. начин
на трайно ползване, сеитбообращение или горско насаждение;
3.
механичен състав;
4.
наклон, изложение и надморска височина;
5.
водно-температурен баланс.
Чл. 7. (1)
Инвентаризацията на потенциалните и действителните рискове от увреждане на почвите
по чл. 4, ал. 3, 4 и 5 се извършва и представя на ниво елементарни
почвено-териториални единици на земеползване.
(2)
Резултатите от инвентаризацията на площи с увредени почви се представят като:
1.
необходимост от извършване на допълнителни детайлни проучвания за определяне на
потенциалните и действителните рискове от определено увреждане на почвите;
2.
препоръчителни режими на ползване за намаляване на риска от увреждане на
почвите съгласно чл. 33, ал. 2, т. 1 от Закона за почвите;
3.
необходимост от извършване на мелиоративно-технически мероприятия за
възстановяване на увредените почви.
(3)
Изпълнителната агенция по почвените ресурси предоставя информацията по ал. 2,
т. 3 на Изпълнителната агенция по околна среда и водите към министъра на
околната среда и водите за вписване в Регистъра на площите с увредени почви.
Чл. 8. Режимите на
ползване за намаляване на риска от увреждане на почвите включват препоръки за:
начини на трайно ползване, обработка на земята, сеитбообращение, напояване или
отводняване, съобразени със:
1.
добрите земеделски и горски практики;
2.
условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние
съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители;
3.
изискванията за опазване компонентите на околната среда.
Чл. 9. (1)
Възстановяването на увредени почви се извършва въз основа на детайлни
проучвания и проекти за мелиоративно-технически мероприятия за възстановяване
на нарушените функции на почвите и трайното им запазване.
(2)
Проектите за мелиоративно-технически мероприятия се утвърждават в едномесечен
срок от съответните общински служби по земеделие или държавни горски
стопанства/държавни ловни стопанства.
Чл. 10. (1) Контролът по
изпълнението на режимите на ползване по чл. 8 и мероприятията по чл. 9 се
осъществява от съответните общински служби по земеделие или държавни горски
стопанства/държавни ловни стопанства и от други оправомощени лица съгласно чл.
31 от Закона за почвите.
(2) При
осъществяването на текущия контрол съответните компетентни органи по ал. 1 при
необходимост дават задължителни предписания въз основа на изготвени констативни
протоколи за установените нарушения на режимите по чл. 8 и за неизпълнение на
проектите по чл. 9.
(3)
Последващият контрол се осъществява чрез проверка на изпълнението на
предписанията, издадени по ал. 2.
1.
"Действителни рискове от увреждане на почвите" са рискове от
определени видове увреждане при съществуващи: начин на трайно ползване,
сеитбообращение, обработка, напояване или култура.
2.
"Потенциални рискове от увреждане на почвите" са рискове от
определени видове увреждане при определена смяна на: начина на трайно ползване,
сеитбообращение, обработка, напояване или култура.
3.
"Цифрова ортофотокарта" се изготвя и поддържа съгласно Наредба № 105
от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на
Интегрираната система за администриране и контрол (ДВ, бр. 82 от 2006 г.).
4.
"Мониторингова инвентаризация" е периодично повтаряща се
инвентаризация - след всяко актуализиране на ЦОФК.
5.
"Елементарна почвено-териториална единица на земеползването" е част
от земната повърхност с еднородни или близки: почвени и топографски
характеристики, начин на трайно ползване, сеитбообращение или горско
насаждение.
§ 2. Наредбата се
приема на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за почвите.
§ 3. Наредбата
влиза в сила 6 месеца след обнародването й в "Държавен вестник".
§ 4. В 6-месечен
срок след обнародването на наредбата министърът на земеделието и храните и
председателят на Държавната агенция по горите утвърждават методиките по чл. 5,
ал. 2 по предложение на изпълнителния директор на ИАПР.
§ 5. Контролът по
прилагането на наредбата се осъществява от министъра на земеделието и храните и
от председателя на Държавната агенция по горите, които дават указания по
прилагането й.
Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
Министерството на земеделието и храните и Държавната агенция за информационни
технологии и съобщения
Обн. ДВ. бр.63 от 7 Август 2009г.
Чл. 1. С наредбата се регламентират редът и
начинът за определяне на размерите, разположението и специалния режим за
упражняване на сервитутите за различните видове електронни съобщителни мрежи,
съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.
Чл. 2. (1) Видът и местоположението на
електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура и
на засегнатите площи на служещите поземлени имоти, включени в границите на
сервитутните ивици, се определят с общите устройствени планове (по преценка на
възложителя в зависимост от избрания мащаб) и с подробните устройствени
планове.
(2)
Разположението и размерите на сервитутните ивици се определят с инвестиционните
проекти за изграждане или за разширение на електронни съобщителни мрежи,
съоръжения и свързаната с тях инфраструктура въз основа на съответните
проучвания и максималните размери, определени съгласно приложението, при
етапите за определяне, съгласуване и утвърждаване на площадките и
трасетата.
Чл. 3. Специалният режим за упражняване на
сервитутните права по тази наредба се прилага в сервитутната ивица около елементите
на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях
инфраструктура.
Чл. 4. Сервитутните права за елементи на
електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура,
представляващи подземни, наземни и надземни проводи и съоръжения в урбанизирани
територии, разположени заедно с други подземни, наземни и надземни проводи и
съоръжения на техническата инфраструктура, се упражняват съгласувано с другите
титуляри на сервитутни права по реда на чл. 290, ал. 3 и чл. 299 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС).
Чл. 5. Разположението на сервитутните ивици
се определя с общите и подробните устройствени планове съобразно местоположението
на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях
инфраструктура, както следва:
1. в
урбанизираните територии - при условията и по реда на Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и на наредбата по чл. 70, ал. 4 ЗУТ;
2. извън
границите на урбанизираните територии в обхвата на пътя - при условията и по
реда на Закона за пътищата и на Наредбата за специално ползване на пътищата
(обн., ДВ, бр. 62 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 14 и 93 от 2006 г. и бр. 79 от
2008 г.);
3. извън
границите на урбанизираните територии, когато се засягат земеделски земи - при
условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и на Правилника
за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи;
4. извън
границите на урбанизираните територии, когато се засягат гори и земи от горския
фонд - при условията и по реда на Закона за горите и на Правилника за прилагане
на Закона за горите;
5. в
защитените територии - в съответствие със заповедта за обявяване и плановете за
управление на защитените територии и при условията и по реда на Закона за
защитените територии;
6. в
недвижимите имоти - паметници на културата - при условията и по реда на Закона
за паметниците на културата и музеите;
7. в
реките и водните обекти - при условията и по реда на Закона за водите;
8. в
морските пространства и вътрешните водни пътища - при условията и по реда на
Закона за водите, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България и Кодекса за търговско корабоплаване.
Чл. 6. (1) Размерите на сервитутните ивици
на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура
се определят в зависимост от:
1. вида
на конкретния елемент на електронната съобщителна мрежа, съоръжение или
свързаната с тях инфраструктура;
2. начина
на изграждане на съответния елемент на електронната съобщителна мрежа,
съоръжение и свързаната с тях инфраструктура;
3.
специфичните изисквания за осигуряване на условия за изграждане или прокарване,
безопасна експлоатация и ремонт на електронната съобщителна мрежа, съоръжение
или свързаната с тях инфраструктура или на отделни нейни елементи;
4.
предназначението на засегнатия от сервитутната ивица поземлен имот.
(2)
Сервитутните ивици за подземни и надземни проводи и съоръжения в урбанизираните
територии, разположени в обхвата на уличната регулация, могат да съвпадат със
сервитутните ивици на други успоредни или пресичащи трасето проводи от
техническата инфраструктура.
Чл. 7. Максималните размери на сервитутните ивици за отделните
елементи на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях
инфраструктура са определени съгласно приложението.
Чл. 8. (1) Достъпът до сервитутната ивица
на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура
се определя с инвестиционния проект за изграждане, разширение, основно
обновяване и основен ремонт, както и с други видове строителни и монтажни
работи, за които се изисква разрешение за строеж. За осигуряване на достъпа се
ползват съществуващата улична или пътна мрежа и полските и горските пътища.
(2)
Условията и редът за осъществяване на достъпа по ал. 1 се определят съгласно
глава тринадесета от ЗУТ.
Чл. 9. (1) В инвестиционния проект за
изграждане или разширение на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и
свързаната с тях инфраструктура границите на сервитутната ивица се посочват
графично и с текст.
(2) При
необходимост границите на сервитутната ивица се маркират със специални знаци. В
инвестиционния проект за изграждане или разширение на електронните съобщителни
мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се посочват избраният вид и
начинът на постоянно и трайно маркиране.
Чл. 10. Титулярът на сервитутните права
осигурява за своя сметка обозначаването, заснемането, отразяването и
заличаването на границите на сервитутните ивици в съответните специализирани
карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри при спазване на
разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Чл. 11. В сервитутната ивица титулярят на сервитутните права
може да извършва:
1.
строителни и монтажни работи за изграждане и разширение на електронната
съобщителна мрежа и на свързаната с нея инфраструктура, както и при нейното
основно обновяване и основен ремонт;
2.
ремонтни работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за
възстановяване на експлоатационната годност на електронната съобщителна мрежа и
на свързаната с нея инфраструктура;
3.
планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на
електронната съобщителна мрежа и на свързаната с нея инфраструктура.
Чл. 12. (1) В
сервитутната ивица на електронната съобщителна мрежа и на свързаната с нея
инфраструктура не се допуска извършването на следните дейности:
1.
застрояване извън определеното по чл. 11 и засаждане на трайни насаждения,
освен ако собственикът и предприятието не договорят друго;
2.
извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни
богатства;
3.
складиране на отпадъци и материали;
4.
действия на трети лица върху посочените в приложението към чл. 7 елементи на
електронната съобщителна инфраструктура;
5. палене
на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция;
6.
каквото и да е обработване (разораване) на почвата в сервитутната зона на
подземните линейни съоръжения.
(2) В
сервитутната ивица с писменото съгласие на титуляря на сервитутните права се допуска
извършването на следните дейности:
1.
строителни и монтажни работи при прокарване на проводи на други мрежи на
техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен обект
на електронната съобщителна инфраструктура, в случай че са определени с
нормативен акт, като се спазват съответните технически изисквания;
2.
извършване на корекции на реки и оформяне на риболовни участъци над и под
преходите на линейни обекти на електронната съобщителни мрежа и на свързаната с
нея инфраструктура през естествени и изкуствени водни обекти.
Чл. 13. При упражняване
на сервитутните права титулярят е длъжен:
1. да
възстановява терена на сервитутната ивица в зависимост от предназначението му и
да извозва отпадъците след завършване на строежа;
2. да
поддържа състоянието и размерите на сервитутната ивица съгласно инвестиционния
проект, приложението към чл. 7 и изискванията по тази наредба;
3. да
почиства сервитутните ивици чрез:
а)
изсичане на дървета и клони в сервитутните ивици върху земи от горския фонд,
представляващи просеки;
б)
изсичане и подкастряне на единични дървета и клони в сервитутните ивици върху
земи извън горския фонд;
4. да
изсича и подкастря овощните дървета само в подходящите сезони;
5. да
предаде изсечената дървесна маса на собственика/ползвателя на служещия имот,
като я изнесе и складира на съгласувано с него място;
6. да
съобразява графиците на плановите дейности в сервитутната ивица, свързани с
експлоатацията и ремонта, с опазването и прибирането на селскостопанската
продукция от служещите имоти.
Чл. 14. Упражняването на
сервитутните права на обектите на електронната съобщителна мрежа и на
свързаната с нея инфраструктура върху гори и земи от горския фонд - публична
държавна собственост, както и частна държавна собственост, с площ по-голяма от
100 декара, се извършва въз основа на решение на Министерския съвет по
предложение на председателя на Държавната агенция по горите (ДАГ), а върху
частна държавна собственост с площ до 100 декара - въз основа на заповед на
председателя на ДАГ.
§ 1. По смисъла на тази наредба
"провод" е елемент на техническата електронна съобщителна
инфраструктура с линеен характер, представляващ съвкупност от всички или някой
от следните елементи: кабели, тръби, канали, колектори, шахти, стълбове и
други.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл.
292 от Закона за електронните съобщения.
§ 3. За нарушения на наредбата се прилагат
административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на територията,
на Закона за електронните съобщения и на Закона за административните нарушения
и наказания, освен ако по реда на друг закон не се предвижда по-тежко
наказание.
§ 4. Указания по прилагането на наредбата
дава министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с
министъра на земеделието и храните и с председателя на Държавната агенция за
информационни технологии и съобщения.
Приложение към чл. 7
|
Максимални размери на сервитутните ивици на обществените електронни
съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура |
|
|
|
№ |
Елементи на електрон- |
Максимални размери |
|
по |
ната съобщителна |
на сервитутните ивици |
|
ред |
инфраструктура |
|
|
1. |
Предавателни и/или |
Не се предвижда сер- |
|
|
приемни радиостанции |
витутна ивица. |
|
|
(базови, радиорелейни, |
|
|
|
спътникови и други |
|
|
|
видове радиостанции) |
|
|
2. |
Стълбове, мачти, кули |
Ивица около външния |
|
|
и други |
ръб на площадката, вър- |
|
|
|
ху която е поставено |
|
|
|
съоръжението, с широ- |
|
|
|
чина, равняваща се на |
|
|
|
до една трета от висо- |
|
|
|
чината му. |
|
3. |
Разпределителен шкаф |
Около разпределител- |
|
|
|
ния шкаф: |
|
|
|
по 1 m пред страните |
|
|
|
без врати, с изключение |
|
|
|
на страната гръб (към |
|
|
|
стена на сграда); |
|
|
|
1 m пред страната с |
|
|
|
врата. |
|
4. |
Въздушни кабелни |
По трасето на ВМ ивица |
|
|
електронни съобщител- |
с широчина: |
|
|
ни мрежи (ВМ) |
1. При трасе през урба- |
|
|
|
низирани територии: |
|
|
|
хоризонталното раз- |
|
|
|
стояние между крайните |
|
|
|
неотклонени проводни- |
|
|
|
ци плюс 2 m, по 1 m от |
|
|
|
двете страни. |
|
|
|
2. При трасе през земе- |
|
|
|
делски земи, паркове, |
|
|
|
зелени зони и други |
|
|
|
ценни насаждения: хори- |
|
|
|
зонталното разстояние |
|
|
|
между крайните неот- |
|
|
|
клонени проводници |
|
|
|
плюс 2 m, по 1 m от |
|
|
|
двете страни. |
|
|
|
3. При трасе в земи от |
|
|
|
горския фонд просеки с |
|
|
|
широчина: хоризонтал- |
|
|
|
ното разстояние между |
|
|
|
крайните проводници |
|
|
|
при най-голямото им |
|
|
|
отклонение плюс 2 m, |
|
|
|
по 1 m от двете страни. |
|
|
|
4. При преминаване |
|
|
|
през овощни градини с |
|
|
|
височина на дърветата |
|
|
|
до 4 m: просеки не се |
|
|
|
правят. От двете страни |
|
|
|
на ВМ се осигурява ми- |
|
|
|
нимално разстояние |
|
|
|
1,25 m чрез изсичане и |
|
|
|
подкастряне на единич- |
|
|
|
ни дървета и клони. |
|
5. |
Подземни кабелни |
Сервитутната ивица по |
|
|
електронни съобщител- |
оста на трасето с широ- |
|
|
ни мрежи (включително |
чина хоризонталното |
|
|
тръбни и самостоятелно |
разстояние между край- |
|
|
положени кабели) |
ните проводници или |
|
|
|
защитни тръби плюс |
|
|
|
1 m, по 0,5 m от двете |
|
|
|
страни. |
|
6. |
Подземни кабелни |
В колектори и канали: |
|
|
електронни съобщител- |
по 1 m от външната |
|
|
ни мрежи в проходими, |
страна на стените на |
|
|
полупроходими и не- |
съоръжението. |
|
|
проходими колектори, |
В канални системи: по |
|
|
канални системи и |
1 m от външната страна |
|
|
шахти |
на стените на шахтите и |
|
|
|
тръбния масив. |
|
7. |
Кабелни електронни |
Сервитутна ивица по |
|
|
съобщителни мрежи |
оста на трасето с широ- |
|
|
(включително тръбни |
чина 100 m, по 50 m от |
|
|
и самостоятелно поло- |
двете страни. |
|
|
жени кабели), премина- |
|
|
|
ващи през или под дъ- |
|
|
|
ното на реките и вод- |
|
|
|
ните обекти |
|
|
8. |
Кабелни електронни |
Сервитутна ивица по |
|
|
съобщителни мрежи |
оста на трасето с широ- |
|
|
(включително тръбни |
чина 1000 m, по 500 m |
|
|
и самостоятелно поло- |
от двете страни. |
|
|
жени кабели), премина- |
|
|
|
ващи през или под дъ- |
|
|
|
ното на морските |
|
|
|
пространства и вът- |
|
|
|
решните водни пътища |
|
|
|
|
|
В сила от 21.08.2009 г.
Обн. ДВ. бр.67 от 21 Август 2009г.
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) С
постановлението се определят органите за управление, сертифициране и одит на
средствата, допустими за съфинансиране от Европейската общност по Европейския фонд
за връщане (ЕФВ), създаден с Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма
"Солидарност и управление на миграционните потоци”.
(2)
Утвърждава се Многогодишната програма по ЕФВ за периода от 2008 до 2013 г.,
одобрена от Европейската комисия с Решение № С/2009/1593 от 23 март 2009 г.
Чл. 2. Средствата за съфинансиране се
предоставят за изпълнение на Многогодишната програма по ЕФВ за периода от 2008
до 2013 г., съответно на годишните програми, включващи следните цели и дейности
по приоритети:
1.
подпомагане доброволното връщане на лица, които нямат или вече не отговарят на
законовите основания за престой в Република България, като се осигурят помощ и
условия на доброволно завърналите се граждани в страните на произход;
2. мерки,
засягащи специфичното положение на уязвими лица, подлежащи на връщане
(непълнолетни, инвалиди, бременни, психично болни, лица - обект на психически,
физически или сексуален тормоз);
3.
осъществяване на процедурите по принудително отвеждане на незаконно пребиваващи
граждани на трети страни, с които сътрудничеството в областта на връщането е
затруднено, в съответствие с националното и международното законодателство в
тази област;
4.
прилагане на процедури по връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети
страни в сътрудничество с други държави членки и при необходимост - с Агенция
ФРОНТЕКС и с други организации;
5.
информиране и консултиране на лица, подлежащи на връщане, относно ситуацията в
страната на произход или на трета сигурна страна;
6.
развитие на сътрудничеството между българските власти и консулските и
дипломатическите служби с цел ускоряване процеса на документиране на лица,
подлежащи на връщане;
7.
укрепване на административния капацитет на националните потенциални получатели
на помощта в областта на миграционната политика и подобряване на регулаторната
рамка на национално ниво.
Чл. 3. Отговорен орган по ЕФВ е дирекция
"Международни проекти” на Министерството на вътрешните работи, която:
1. отговаря
за управлението и изпълнението на Многогодишната програма по ЕФВ в съответствие
с принципа за стабилно управление;
2. внася
за одобрение в Европейската комисия предложения за многогодишна програма,
съответно годишни програми, в срок до 1 ноември всяка година за следващата
година;
3.
организира процедури за подбор на проекти;
4.
получава плащания, извършени от Европейската комисия, и извършва плащания за
крайни бенефициенти;
5.
осигурява съгласуваност и взаимно допълване между съфинансиране от ЕФВ и от други
национални и общностни финансови инструменти;
6.
наблюдава предоставянето на съфинансирани продукти и услуги, проверява дали
заявените за дейностите разходи са действително извършени и са в съответствие с
общностните и националните разпоредби;
7. следи
за прилагането на система за въвеждане и съхранение в електронен вид на
счетоводната документация за всяка дейност от годишните програми, както и за
събирането на данни за изпълнението, необходими за финансовото управление,
наблюдение, контрол и оценка;
8. следи
крайните бенефициенти и други организации, участващи в изпълнението на
съфинансираните от ЕФВ дейности, да поддържат отделна счетоводна система или
отделна счетоводна сметка за всички транзакции, свързани с дейността;
9. следи
оценяването на многогодишната програма;
10. следи
за това одитният орган да получава за целите на извършване на одити цялата
необходима информация за прилаганите управленски процедури и съфинансираните от
ЕФВ проекти;
11. следи
за това сертифициращият орган да получава за целите на сертифицирането цялата
необходима информация за процедурите и проверките, които се извършват във
връзка с разходите;
12.
съставя и внася в Европейската комисия междинни и окончателни доклади за
изпълнението на годишните програми и декларации за разходите;
13.
извършва информационна и консултантска дейност и разпространява резултатите от
подпомаганите дейности;
14.
сътрудничи на Европейската комисия и на отговорните органи в останалите държави
членки.
Чл. 4. (1) Упълномощен орган по ЕФВ е
дирекция "Доставки" на Министерството на вътрешните работи.
(2)
Отговорният орган делегира на упълномощения орган задачи по организирането и
провеждането на обществени поръчки по ЕФВ.
Чл. 5. Сертифициращ орган по ЕФВ е дирекция
"Финансово-контролна дейност" на Министерството на вътрешните работи,
която удостоверява, че:
1.
декларацията за разходите е точна и е съставена въз основа на надеждни
счетоводни системи и подлежащи на проверка оправдателни документи;
2.
декларираните разходи съответстват на приложимите общностни и национални
разпоредби и са извършени в рамките на дейности, подбрани в съответствие с
критерии, приложими за програмата и съответстващи на общностните и националните
разпоредби;
3. за
целите на сертифицирането следи дали е получил необходимата информация от
отговорния орган относно процедурите и проверките, извършвани във връзка с
разходите, включени в декларациите за разходи;
4. за
целите на сертифицирането отчита резултатите от всички одити, извършени от или
под ръководството на одитния орган;
5. води
счетоводна документация в електронен вид за разходите, декларирани пред
Европейската комисия;
6. следи
за възстановяването на всички средства на Общността, за които е установено, че
са били изплатени неоснователно вследствие на установени нередности, както и на
лихвите, когато е целесъобразно, като води сметка за подлежащите на
възстановяване суми и внася възстановените суми в общия бюджет на Европейските
общности.
Чл. 6. Одитен орган по ЕФВ е Изпълнителна
агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към министъра на
финансите, която:
1.
извършва одити по отношение на ефективното функциониране на системата за управление
и контрол;
2.
извършва одити на дейности за проверка на декларираните разходи на основата на
подходяща извадка;
3. внася
в Европейската комисия в срок до 6 месеца след одобряването на многогодишната
програма одитна стратегия, включваща организациите, които ще извършват одити,
като гарантира, че основните бенефициенти, съфинансирани от ЕФВ, ще бъдат
одитирани и одитите ще бъдат разпределени равномерно през целия програмен
период;
4.
съставя доклад за всяка годишна програма по ЕФВ.
§ 1. Постановлението се приема на основание на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз и чл. 55 във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Европейски фонд за връщане за периода от 2008 до 2013 г. като част
от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци"
във връзка с чл. 40 от Решение на Комисията от 5 март 2008 г. за определяне на
правилата за изпълнение на Решение № 575/2007/ЕО относно системите за
управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и
финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от
фонда, и чл. 28, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет.
§ 2. Изпълнителна агенция "Одит на средствата от
Европейския съюз" към министъра на финансите е органът, който изготвя
обобщен годишен доклад за одитите и разходите за Европейския фонд за връщане,
Фонда за външни граници, Европейския фонд за бежанци и Европейския фонд за
интеграция на граждани на трети страни и го изпраща на Европейската комисия.
§ 3. Министърът на вътрешните работи утвърждава процедурните
наръчници за Европейския фонд за връщане на отговорния орган и на
сертифициращия орган, а изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Одит на средствата от ЕС" утвърждава процедурния наръчник на одитния
орган в срок един месец считано от влизането в сила на постановлението.
Процедурните наръчници включват процедурните правила за работа на отговорния
орган, сертифициращия орган и одитния орган.
§ 4. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на
вътрешните работи и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Одит на средствата от ЕС" към министъра на финансите.
§ 5. Постановлението влиза в сила от деня
на обнародването му в "Държавен вестник".