ИНДУСТРИАЛНО ОХЛЮВЪДСТВО. ФЕРМА ЗА ОХЛЮВИ – І ЧАСТ

 

I.         Породи охлюви.

 

1.        Helix pomatia /Градински, лозарски, римски или бял охлюв/

Във Франция е познат, като L`escatgod de Bourgone и Gos blanc, в Италия- Vignaiola o chicciola, в Германия- Weinbergschnecke, в Унгария- Csiga, Hlemyzd, в Полша- Slimak, в Англия- Roman snail, в Румъния- Melcul de livada и Melc de gradina.

Черупката му е навита спираловидно от 4-5 ясно очертани навивки върху бледосив цветен фон. Отворът на черупката е леко отместен на ляво. Апертурата на възрастния охлюв е с размери: дължина 22-26 мм и ширина 20-22 мм. Тежи 22-25 гр.( 40-50 бр. В килограм). Размерите на черупката му са: височина 38-50 м и ширина 38-80 мм. Плодовитостта му е около 50-60.

 Helix pomatia изгражда солидна зимна покривка върху богти на калций терени и достатъчно влажност. Разпространен е върху цялата Алпийска част, Апенините, Карпатите на север от южните райони на Швеция, Балканите и в обширна част на Западна Русия. Достига дори на 1800 м. Надморска височина.

2.        Helix lucorum /Тъмен, турски или горски охлюв/

В Италия този вид охлюв е широко известен с наименованието Vignaola scura, Marti nacco и Ferasse. У нас е известен като охлюв с тъмно месо.

Черупката има тъмнокафяв цвят, стигащ почти до черно. Спиралите са по-слабо извити ипо-ниски в сравнение с тези на Helix pomatia, а върхът е почти сплескан. Краят на черупковия отвор е обърнат нвън и нагоре. Много тъмния повърхностен слой на черупката е напречно набразден от по-светлокафяви напречни ленти. Достига почти същите размери като Helix pomatia, но се срещат и екземпляри достигащи височина на черупката до 35 мм и ширина на черупката 70 мм. При възрастни екземпляри дължината на черупковия отвор е 20-24 мм, но достига и до 27 мм. При средно тегло 25 гр. в един килограм се съдържат 40 броя охлюви. Плодовитостта му е колкото на римския охлюв.

Цветът на епидермиса на тялото е кафяв, клонящ към черен. Поради по-високата си издръжливост и непретенциозност е широко разпространен  върху сухи, бедни и с ниска концентрация на калций терени. Поради това има стопанско значение, но цената му е значително по-ниска в сравнение с тази на охлювите с бяло месо.

3.        Helix aspersa /Сбръчкан, шагренов, пъстър охлюв или малък сив охлюв/

Във Франция е популярен като Petit-gris и Chargine, в Италия- Zigrinata, Corrugata и Marezzata, в Испания- Coracola. У нас се среща рядко.

Черупката му е обагрена с голяма палитра от цветове, вариращи от жълтеникаво-зелени до сиви с тъмни петна. Спиралите са обградени в червеникаво- кестеняв цвят. Черупковите шевни линии са добре изразени. Перистомът е издадн леко навън и слабо развит нагоре. Характерно отличие на този вид е, че липсва отвор на колумеларната ос в сравнение с охлювите от Pomatia. Той е заменен от издатина с гладка, хлъзгава със седефен вид повърхност. При максимална едрина на възрастен охлюв, диаметъра на черупковия отвор достига 28 мм., а височината на черупката е около 40 мм.. Теглото му е 18 гр. и брой в един килограм е до 55. Плодовитостта му е до 110 яйца. Месото му е с превъзходни качества и е особенно желано за френската консервна индустрия. При отглеждането му във охлювени ферми месото му има значително по-светъл цвят, в сравнение с тези които живеят свободно. Цветът на кожата и тялото му е тъмносив, а понякога и червеникав. Когато охлюва е изпълзял от черупката неговата дължина достига 120 мм..

Сбръчкания или шагренов охлюв е разпространен във Франция, Испания, Италия,Гърция и Северна Африка. Аклиматизиран е също в Аржентина,САЩ, Нова Зеландия и Канарските острови. У нас той е застъпен слабо. Тези охлюви изяждат листата, пъпките и цветовете на плодните дръвчета. Този вид има и подвид Helix aspersa maxima. Възрастните охлюви от този подвид достигат до 30 гр. средно тегло, или 33 бр. в килограм. Харктерезират се с висока плодовитос, която може да достигне до 200 бр. яйца. Обикновено снасят по 120-150 яйца. Той е широко разпространен и популярен в Мароко, Тунис и Алжир.

4.        Eobania(Helix) vermiculata

Този охлюв е популярен във Франция под наименованието Morguette, а в Италия- Rigatella. Черупката му е с разнообразни форми и е оцветена петнисто на жълтеникаво-бял фон. Черупковия огвор има овална форма с диаметър 8-10 мм.. Този вид охлюви се характерезират с дребното си тегло, което достига до 10 гр. или в килограм техния брой е 100. Разпространен е предимно в топли райони, където се чувстват морските меки течения- Испания, Италия, Франция, Гърция и Северна Африка. Доскоро месото му е било ценно само в областите на неговото разпространение. Днес заради пикантните му вкусови качества, то е все по-търсено на международния пазар.

5.        Helix vulgaris

Този вид има широк ареал на разпространение по целия юг на източноевропейската част на континента. Това е най- застъпения вид в охлювната фауна на Румъния. Той е с по-малки размери от Helix pomatia и Helix Lucorum. Биометричната му характеристика е следната: височина на черупката 27-30 мм. и ширина на черупката 30-33 мм.

6.        Cepaea nemoralis /Горски охлюв, или още дървесен охлюв/

В Италия го наричат Chicciola degli alberi или още Chiocciola boschereccia.

Черупката му е изпъстрена с богата палитра от цветове, а формата и е овално сплесната. Кожата и месото  обикновенно е пигментирано в тъмносив цвят. Заради много вкусното си месо е търсен в големи количества в Италия. Една от причините да не се отглежда масово в охлювните ферми са малките му размери.

В охлювните ферми като най-перспективни за развъждане и отглеждане са: Helix pomatia L., Helix aspersa, Helix vermiculata и Helix lucorum M.. На този етап останалите видове все още не са перспективни за масово култивиране главно поради по-слабото проучване и създаване условия за прилагане на съвременни биотехнологии и по-слабата търговска перспектива за реализация на пазара. Все по-голямото намаляване на ядливите охлюви в природни условия обаче инарастващите перспективи на международния пазар създават условия за съвременни технологии и методи за консервната промишленост за пълноценното използване на този дар на природата.

В България по стопанско значение на първо място е видът Helix pomatia.

7.        Achatina fulica /Гигантски африански охлюв/

Този тропически вид произхожда от Северо-източна Африка. Черупката му има форма на луковица с височина 80 мм., но при отделни екземпляри надхвърля 200 мм. и ширина 70 мм.. Оцветена е с червени вертикални ивици, а тялото на охлюва има мургав цвят. Този живорастящ охлюв се развива бързо в новозалесени места, но заради многоядството си се счита за вредител на селскостопанските култури. От дрга страна, заради своята непретнциозност, жизненост, висока плодовитост и преживяемост, той се култивира. Снася до 500-700 броя яйца.

За Африканските страни той е важен източник на белтъчини в храната, като се консумира в прясно или изсушено състояние. Много Европейски страни го използват в консервната промишленост, като първенството държи Франция, следвана от Италия. Според търговското наименование „приготвените ахатини” задължитлно трябва да бъдат с отстранен черен дроб и тялото им да е с тъмно-черен цвят.

Екологичните условия в Европа не са подходящи за култивирането му на открито.

 

II.        Размножаване

След оплождането снасянето на яйца започва след около 15 дни. Когато женския е готов за снасяне , започва да търси скрити, сенчести, влажни, но не и мочурливи места. Най-подходящ е рохкавият терен, но не и песъчливият. Той трябва да бъде близо до хранителни източници. След като намери подходящото място за снасяне, охлюва с много движения на предната част на тялото си изкопава в почвата сферично гнездо с диаметър 3-4 см. И дълбочина до 5-8 см.. Изграждането на едно такова гнездо трае близо 10 часа. Така той се заровя като отвън остава черупката му и снанянето на първите яйца става в интервал от 4-5 мин. едно по едно в продължение на половин час, а последнте се отделят в продължение на няколко часа. Процесът на снансяне продължава от 20 до 30 часа. Яяцата не са слепени помежду си. Техния брой зависи от вида и големината на охлювите. При Helix pomatia  и  Helix lucorum техния брой е 40-80 с диаметър 4-5 мм., а при Helix aspersa той е 90-110. Всеки полово зрял охлюв снася по 45-90 броя предварително оплодени яйца.

След яйцеснансянето охлюва изважда тялото си от гнездото и в продължение на 8 часа го покрива със земя и се отдалечава напускайки го окончателно. През размножителния период те губят много от теглото си и когато температурните и атмосферни условия рядко се влошат те могат да загинат.

Инкубационния период зависи от вида на охлюва, температурата и рохкавостта на почвата. Сухия климат удължава неговата продължителност. В зависимост от условията излюпването на ембрионите за вида Helix pomatia продължава от 20 до 30 дни, а за Helix aspersa- от 15 до 25 дни.

Охлювната черупка на излюпените е много финна и дори прозрачна. Счита се, че едвам излюпените охлювчета поради голямата нужда от калции прибягват към истински канибализъм, като изяждат обвивките както на собствените си яйца, така и на тези които още не са се излюпили.

Излюпените охлювчета, чиято дължина достига до 3 мм. прокопават каналчета в пръстта и напускат гнездото, като веднага започват паша. Те се движат само през ноща, но при дъждовно време и през деня. През останалото време остават скрити в черупките си. След първия месец от излюпването малките увеличават първоначалното си тегло до 4 пъти, а след още 2 месеца могат да го удвоят отново.

Счита се, че в областите с умерен климат охлювите могат да достигнат теглото на възрастните едва след 1 година, а репродукцията да настъпи след 2 или 3 зими от излюпването.

Оптималната температура по време на ембрионалното развитие е 16-18 градуса, а средната люпимост 70-75 %.

 

СТРАНИЦАТА ПОДГОТВИ ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ,  координатор на ОЗПСБ за град Варна