ПЕНСИИ – ДОКОГА... ИЛИ ОТКОГА ?

Основен приоритет на развитите общества е пенсионното осигуряване на хората от т. нар. „трета възраст”.

Страните от ОИСР харчат средно за държавни пенсии над 7 % от брутния вътрешен продукт, като тенденцията е този процент да нараства.

Защо това е така и докога ще продължава?

Отговорът на този въпрос се корени в отговора на един друг въпрос, а именно – какво имаме предвид, когато говорим за „трета възраст” и какво е отношението между тази възраст и средната продължителност на живота в едно общество.

Когато Ото фон Бисмарк въвел първите пенсии за работници над 70 години през 1889 г., продължителността на живота на един прусак е била 45 години. През 1908 г., когато Лойд Джордж налага плащането на 5 шилинга на седмица за бедни хора навършили 70-годишна възраст, британците, и по-специално бедните, са били щастливци, ако надживеят 50 години.

Съединените американски щати създават своята пенсионна система през 1935 г. и по онова време официалната пенсионна възраст е била 65 години. За първи път пенсионната надвишава средната продължителност на живота на типичния американец, която е била 68 година.

От горната кратка историческа справка е видно, че първоначалната идея за финансирано от държавата пенсиониране е била да се създаде осигуреност за кратко време на малък брой отрудени хора в края на техния живот.

Сега пенсионирането е за всички и често продължава колкото преди е продължавал цял човешки живот. В някои европейски държави средно пенсионерът получава пенсия повече от четвърт век.

В САЩ официалната пенсионна възраст е 66 години, но средният американец се пенсионира на 64 и може да се предполага, че ще живее още 16 години, тъй като средната продължителност на живота там е 80 години.

Очаква се в развитите страни до 2050 година разходите за пенсии да достигнат до 15% от брутния вътрешен продукт, без тук да се включват разходите за частни пенсионни влогове, за здравеопазване и дългосрочни социални грижи. За сравнение ще посочим, че в САЩ през 1935 г. пенсионните разходи са били под 0.2% от БВП.

Докъде може да ни доведе това?

Според икономисти идва краят на пенсиите. Явно трябва да се върнем в света преди Бисмарк, където не е съществувал официален възрастов праг за спиране на трудовата дейност.
Това връщане няма да стане за една нощ, но подготовката може да започне от сега - за да е сигурно, че когато неизбежното дойде, промяната ще е към по-добро.

Би трябвало да е за по-добро, тъй като причината за трансформацията е донякъде провокирана от нещо прекрасно: хората живеят все по-дълго. Продължителността на живота се удължава с 2 до 3 години всяко десетилетие въпреки повтаряните прогнози, че тя ще достигне своя лимит.

Столетниците бяха много голяма рядкост; сега само в САЩ те са 100 000. До края на ХХІ век, а може би и по-скоро, сто години може да е новата официална средна продължителност на живота.

Но това има и своите отрицателни страни, най-важната от които е застаряването на населението.

То води до две съществени демографски промени. Първата е, че в повечето богати страни не се раждат достатъчно деца, за да поддържат числеността на населението. Втората е, че поколението, родено след Втората Световна война, е започнало да се пенсионира.

През 1950 г. в страните от ОИСР на седем души на възраст между 20 и 64 години се е падал един на възраст над 65 години. Сега това съотношение е 4:1, като се очаква да стане 2:1 през 2050 година. Това ще прекрати захранването на държавните пенсионни фондове със социалните осигуровки на работещите. В богатите страни по този начин се генерира по-голямата част от пенсионното осигуряване.

Какъв е изходът?

Недостигът на висококвалифицирани кадри вече създава възможности, като най-очевидният изход е пенсионираните висококвалифицирани кадни да се върната на работа. Това вече се прави в Германия, поради недостиг на инженери. Не е тайна, че често възрастните хора, които биват пенсионирани при достигане на възрастта, определена от закона на съответната държава, често не се чувстват стари, имат сили и потенциал – физически и интелектуален, за да продължат активно да живеят и работят.

Проучване, направено по поръчка на в. "Файненшъл таймс" от агенция "Харис", наскоро показа, че повечето американци, британци и италианци биха работили по-дълго срещу по-голяма пенсия, особено ако работата не е твърде обременяваща, или се работи на намален работен ден.

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА