НОВО ВИЖДАНЕ ЗА ПЕНСИОННА РЕФОРМА В
СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА
На 18.08.2009 г. в София се проведе международна
конференция, посветена на мултифондовете в пенсионните системи на страните от
Централна и Източна Европа.
Събитието е организирано от Българската асоциация на
дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) като част от
тазгодишния календар за конференции на Европейската федерация за пенсионно
осигуряване.
Ще представим накратко работата на конференцията и
изводите, до които са стигнали участниците в нея при своята работа, като се
позовем на информация от insurance.profit.bg.
Ето най-важното в две изречения – „В разгара на кризата
през 2008 г. лицата, осигурени в най-рисковите пенсионни фондове, са загубили
40% от стойността на активите. Само за период от 8 месеца, обаче,
партидите на членуващите във фондовете от по-рисков тип са възстановили 33% от
стойността си.” Такава е равносметка на Гилермо Артур, президент на
Международната федерация на администраторите на пенсионни фондове (FIAP).
Според FIAP, очакваните дългосрочни стойности на доходността
за едно младо лице, осигурено във фонд от най-рисков тип, са 6,4% на годишна
база, въпреки негативните колебливи движения в краткосрочен план.
Гилермо Артур подчерта, че мултифондовете са се
превърнали в необратима тенденция в пенсионното осигуряване. В същото време
обаче държавите, в които системите за осигуряване на капиталов принцип с
индивидуални вноски поддържат единни портфейли, трябва да преминат към
въвеждането на мултифондови системи, като критично проучат възможностите. Освен
в България, предстои през 2010 г. мултифондовете да бъдат въведени в Румъния и
Колумбия.
У нас законопроектът тепърва ще бъде внесен за
разглеждане от Народното събрание, като се очаква да бъде приет до края на тази
година. След приемането на самия закон вероятно ще има 6-месечен период, през
който дружествата да могат да настроят дейността си, както и осигурените да
изберат инвестиционния портфейл.
Така на практика мултифондовата система, ако
бъде приета през 2010 г., ще стартира реално половин година след това. В две от
латиноамериканските държави, където функционира мултифондова система, се
предлагат по 5 вида фондове (Чили и Мексико) и само в една броят на портфейлите
е 3 (Перу). В Централна и Източна Европа в 4 държави се предлагат по 3
портфейла (Словакия, Естония, Унгария и Латвия) и само в една – 4 портфейла
(Литва).
Във всички държави мултифондовете са разграничени по вид според дела на
инструментите с променлив доход в инвестиционния портфейл. Таванът на
инвестициите в инструменти с променлива доходност е различен в различните
страни: максимално допустимият процент на инвестициите в ЦК с плаваща доходност
за фондовете от най-консервативен тип варира между 0% (Мексико) до 10%
(Унгария). Таванът за инвестиране в инструменти с променлив доход за
портфейлите с най-висок риск е между 30% (Латвия) и 80% (Чили).
В повечето от страни с въведени мултифондове осигурените, които наближават
пенсионна възраст, нямат право да избират портфейли с по-висок риск. Изключения
от това правило са: Естония, Латвия и Литва, където не са наложени никакви
ограничения.
Като общо правило, лицата, които не упражнят правото си
на избор, биват разпределени служебно в съответния тип фонд, определен
със закон.
В Латинска Америка критерият за служебно разпределение на
лицата се основава на възрастта им. От страните в Централна и Източна Европа
единствено в Унгария съществува критерий за служебно разпределение, базиран на
възрастта на осигурените. В Естония, Латвия и Литва критерият за служебно
разпределение не е обвързан с възрастта. Фондовете, в които лицата се
разпределят служебно са от консервативен тип.
В Словакия не е предвидено служебно разпределение (за да влезе в системата,
всяко лице е длъжно само да направи своя избор на фонд). Измежду държавите, в
които са въведени мултифондове, единствено в Чили лицата имат право да
разпределят натрупаните от задължителни вноски средства в индивидуалната си
партида в до два фонда от различен тип. В останалите страни средствата по
индивидуалната партида могат да бъдат разпределени само в един фонд.
В Латинска Америка (Чили и Перу) болшинството от осигурените са съсредоточени
във фондове от по-рисков тип, както е и в Литва. В Централна и Източна Европа
повечето осигурени лица са съсредоточени в силно рискови фондове (Словакия,
Унгария и Латвия). Ако се направи съпоставка между процента на членовете и
управляваните активи във всеки мултифонд, се вижда, че лицата, които са по-близо
до пенсионна възраст и с най-много натрупани средства по индивидуалните
партиди, се осигуряват във фондовете от най-консервативен тип (Чили, Пери и
Литва). Осигурените с по-нисък доход избират основно фондове със средно ниво на
риска. Например, 77% от мъжете с доход под US$ 450 показват предпочитания към
фондове от рисков и междинен тип.
Предпочитанията към по-рисковите фондове се увеличават паралелно на дохода.
Например, 61% от мъжете с доход по-голям от 1350 US$ избират най-рисковите
фондове.
В Латинска Америка (Чили, Мексико, Перу) активите са
съсредоточени предимно във фондове със сравнително висок риск, както и в Литва.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА