МИГ ОТ ПЕРСИНСКАТА ТРАГЕДИЯ – ЯНУАРИ

 

Незнайни са думи в езика човешки

с кои да опишем Персинския ад,

и дните безхлебни, убийствено тежки

на скелети живи, на сенки мъртвешки

притиснати страшно от призрака Глад.

 

Когато да Дунав настръхнал водите

заляха с бучене каторжния стан,

как в зимната вечер разбихме вратите

на всяка барака и с ужас в душите

потърсихме суша сред глъч неразбран...

 

Нагазили сънни водата студена

сновяхме тревожно назад и напред

и всеки страдалец с душа наранена

проклинаше ядно съдба и вселена

и черното робство и тежкия гнет.

 

А после и боя от злите ключари,

нанасян ни зверски незнайно защо,

или пък Понтона, в кой наши другари

по донос на жалки, на мерзостни твари

почиват всред мъки в туй глухо место.

 

Понтонът, Понтонът! В таз гробница съща

с вода обкръжени от всички страни,

крепени от воля една, неприсъща

и топлени само от вяра могъща

във бъдните светли, възторжени дни...

 

Безсилен се чувствам! Да пиша не мога

за тез дни и нощи на хаос и смърт.

за тез дни и нощи на смут и тревога

в кои боговерци отрекоха Бога,

в кои скъпи жертви отнесе Гладът.

 

О, новият Данте, роден ли си вече?

Ти Ада нечуван да видиш, ела!

На хората в века културен наречен,

а всъщност коварен, жесток, безсърдечен

да кажеш за наште Персински тегла.

 

Да кажеш и нека вси хора да знаят

стремежите наши и днешна съдба,

кои сме, защо ни тъй люто терзаят,

какви ни простори примамно ласкаят

за нашта велика, епична борба.

 

Да знаят как тука герои загиват,

прежалили всичко, семейства, имот.

Но врат пред тирана за миг не превиват

и строя му кървав с кръвта си подриват

зарад свободата на своя народ!

 

15 януари 1953 г., І-ви обект

„ПЕРСИНЦИ” от ГЕРЧО ДЖАМБАЗОВ