КАТОРЖНИЦИ

 

От изток, от Сибир настъпва новий ден
и островът Персин пробужда се студен.
А пред бараките на крак те пак стоят -
каторжниците, що и в строя още спят
и чакат гаулайтер или нов чокой,
проверка да направи с ругатни и бой.

 

И след закуска чай от бистричка вода,
окъсани и гладни, тръгват всред студа,
под силната охрана с шмайзери отвред
към Дунава вървят във ред, по пет напред.

 

Къде вървят? Да спират водните стихии.
Защо? За удоволствие на тия,
които грабят техний дом и газят чест -
работят впрегнати до падане в несвест.

 

Когато слънцето прижуля - без вода,
на дъжд, на кал, на студ, на сняг и по леда
със тарга и с количка дигата строят,
та с брегове от пясък Дунава да спрат.

 

Вечеря дават дажба триста грама хляб,
закуска, обяд няма, утре вечер пак;

които нормата не могат да дадат
палачите от вечерта ги задържат,

 

и в карцера ги хвърлят в кал и във вода,
от хиляди комари нощем там не спят;

същинска гробница и мрак, и гнилота
на гости белодробни е развъдник тя.

 

Дочуват се разстрели. Глад и смърт тук вей.

Какво е Дантев „Ад"? Тук всеки ад бледней!

Кой иска да напише някой новий „Ад",

да дойде да опише острова злорад!

 

От изток, от Сибир настъпва новий ден,

отдавна остарял, на запад отживей,

а в острова Перснн каторжници безчет

за нов живот вървят, във ред, по пет напред...

 

август 1953 г., Персин, Втори обект

„Зад телените мрежи”,

стихосбирка от МЕТОДИ НОВЕВ