ПРОВАЛ НА РЕФОРМАТА В ГОРСКИЯ СЕКТОР
Световната банка представи доклад за състоянието на
горския сектор в България. Преструктурирането на отрасъла и реформите в
управлението и пазарните принципи не дават търсения преди година и половина
ефект, е основният извод в документа.
Като се вземе под внимание, че свой предишен доклад
институцията констатира "злоупотреби с процедурата за замяна на гори,
главно за търговски цели, придружени от значително ощетяване на държава",
изводите за българското управление за доста печални.
Правителството е критикувано за липсата на напредък по
поетия през 2006 г. ангажимент пред Европейската комисия да се въведе поне в 30
% от държавните гори сертифицираното управление, което да доказва произхода на
дървесината. В момента са издадени само 5 сертификата, които покриват около 3 %
от общата площ на държавните гори.
“Ако България възнамерява да реализира някакъв напредък и
да изпълни своята цел, като постави около милион хектара под управление, тя би
следвало да е много по-агресивна и да насърчи стопанствата да се заемат със
сертификацията“, пише в доклада, представен в петък в Белоградчик.
Вариантите са два – едната възможност е да се освободят
от данъци фирми, приели съответния сертификат, като им се дадат преки субсидии
от фонд “Българска гора“, а втората е до съответните обществени поръчки да се
допускат само фирми със сертифициран продукт.
Според оценките в доклада, горските
стопанства са зависими от държавата, поради което не могат да провеждат собствена
приходна политика. Това позволява
на зле работещите стопанства да разчитат на парите от фонд “Българска гора“ за
залесяване, за да запушват други финансови дупки.
Механизмът за продажба на дървесина, който действа към
момента не позволява на горските стопанства да реализират достатъчно приходи.
По този начин много малко пари влизат в Държавната агенция по горите.
Подложен на анализ и критика е целият действащ механизъм,
който показва, че скадовите бази рядко могат да поберат количествата, които са
необходими на големите фирми, което налага стопанствата да обявяват търгове за
продажба на малки обеми дървесина на различни места в страната. Като недостатък
от Световната банка посочват, че правната рамка не предвижда трансфер на
приходи от печелившите към губещите горски стопанства. Част от проблема е
свързан с това, че някои предприятия имат млади насаждения, които изискват
сериозни разходи за отглеждане, поддръжка и охрана, но от тях в момента не може
да се печели. Други предприятия пък управляват големи територии от продуктивни
гори и могат да имат разнообразни източници на доход, включително от ловни
дейности. Те могат да реинвестират и да плащат на своите служители по-високи
заплати. Така стопанствата са поставени в неравностойно положение.
Докладът ясно посочва също така, че държавата не бива да
се меси в управлението и работата на частния бизнес. В момента частниците
трябва да искат разрешително от администрацията за добив на собствената си
дървесина, както и да бъдат лицензирани за различни дейности, което на практика
позволява на държавата да контролира потенциалните си конкуренти.
Друга слабост на държавната политика в управлението на
горите е тази, че законовите поправки се правят без достатъчно консултации,
отчитащи становището на екоорганизации и фирми от бранша.
Освен критика, в доклада се предлагат и възможности за
изход от ситуацията.
Постъпленията биха били по-големи, ако дървесината се
продава на корен, а не в държавен склад. Отделно пък фирмите по този начин биха
се сдобили с по-евтина суровина, тъй като съхранението на вече отрязаните
дървени трупи оскъпява цената на крайния продукт заради складовите такси, които
трябва да плащат стопанствата докато намерят купувач.
Експертите сочат, че в горския сектор не се обръща
внимание на възможностите, които се предлагат за залесяване по механизма от
Протокола от Киото за съвместното изпълнение на проекти. Учредяването на
горските предприятия като търговски независими държавни фирми би могло да
помогне за развитието на проекти с въглеродно финансиране в горския сектор.
Световната банка отново препоръча разделяне на
контролните от търговските функции в горските стопанства, защото макар и това
да е разписано в сегашния закон, те продължават да са зависими от Държавната
агенция по горите. Важна стъпка в правилна посока би била създаването на
административна структура, която да има само контролни функции, без да е
ангажирана с управлението на горските стопанства.
В заключение може да се каже, че всички тези препоръки
може да се приложат на практика и без законови промени. Нужна е само
политическа воля и средства за реализацията на реформите.