СЕНОКОС
Дъхав
юлски сенокос,
мой
детински спомен!
Тичам
сред тревите бос
и под
свод огромен.
Татко,
малко грубоват,
все
коси. Тежат ръцете.
Мама
летен аромат
трупа
на пластета.
В сянката
на дъб един
си отдъхват
двама.
Давам
да се разхлади
стомната
на мама.
Над
коса чукче звъни
в пладнето
стаено.
Газя
откоси-вълни
на море
зелено.
Откъм
хълма гълъб грив
гука
в граничака.
Влачи
се денят ленив –
селяните
чака.
Дъхав
юлски сенокос –
все
такъв те помня.
Ала
нама го хлапака бос
ни онази
стомна...