СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ – ИМА ЛИ МЯСТО ЗА НЕЯ?

 

Темата за Селскостопанската академия, нейното устройство и функции, както и за мястото й в стопанския и научен живот на България нееднократно е присъствала на страниците на вестник „Земеделска защита”.

Ето защо с настоящата статия представяме на читателите резултатите от допитване на Министерството на земеделието и храните до аграрния бизнес за това полезна ли е Селскостопанската академия и ако зависи от тях дали я биха приватизирали, закрили или реформирали.

Според тях академията и прилежащите й институти не изпълняват основните си функции да подпомагат бизнеса в практиката с научни изследвания. Хората от земеделския бизнес, до които е било отправено допитването са заявили, че е най-оптимално Селскостопанската академия да бъде закрита, да й се отнемат функции и дори да бъде приватизирана.

Тук е мястото да споменем, че идеята за допитването, а вероятно и предварителните резултати от него предизвика бурно недоволство в ръководствата на академията и на институтите към нея. Само ден след разпращането на анкетните листовки и преди да са били изготвени окончателните резултати, бе изпратена и протестна декларация до министър Мирослав Найденов, с която се възразява срещу изготвения от заместника му Георги Костов оперативен план за оптимизация на структурата на академията, тъй като бил необоснован и непрофесионално подготвен.

В документа, подписан от 33-ма представители на институти към Селскостопанската академия, опитни полета и експериментални бази, се посочва, че досега в структурата са извършвани множество реформи и звената в нея сега “извършват трансфера на научни знания в практиката“.

Според Георги Костов, цитиран от mediapool.bg от министерството са искали да разберат доколко бизнесът ползва стандартите и услугите на академията, за да не съществува тя в този си вид на звено, откъснато от практиката. Целта им не била на унищожат академията, а да я направят по-полезна за селското стопанство, като бизнесът ще предложи модел, при който Селскостопанската академия да не е изцяло на държавно финансиране, а да се издържа и от публично-частно партньорство при реализацията на различни бизнес проекти.

От академията обаче твърдят, че са изолирани от решаването на съдбата им. Според представители на съвета на директорите те не са канени на срещите, на които е дискутирано бъдещето на научната институция, въпреки изразеното желание от тяхна страна.

От министерството заявиха, че бъдещето на селскостопанската наука ще бъде предмет на публична кръгла маса, която ще се състои вероятно през март-април, след което ще бъде извършен външен одит на всички звена на академията и едва през октомври биха могли да се предприемат промени в Закона за селскостопанската академия.

Ще припомним на читателите, че Селскостопанската академия и нейните структури попаднаха в сериозен медиен скандал още в началото на мандата на правителството на ГЕРБ. Проверка на земеделското министерство бе установила, че с имоти на опитни полета и институти към академията са били извършвани сделки в нарушение на закона, в резултат на което държавата е загубила милиони, а определени фирми са били облагодетелствали. Резултатите от инспекцията бяха внесени в прокуратурата за разследване, от което все още няма резултати.

Въпреки това от министерството твърдят, че идеята за допитването до бизнеса има общо единствено с качеството на българската селскостопанска наука.

Според заместник-министър Костов академията напразно харчи по 40 милиона лева годишно държавни пари, тъй като българските зърнопроизводители масово ползвали чуждестранни семена и продукти. Според шефката на Селскостопанската академия Светла Бъчварова обаче, 90 % от използваните сортови семена у нас били разработени от ръководената от нея институция.

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА