ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

 

Висшият съдебен съвет е показал готовност да изпълни правителствения план за реформа на съдебната система, който бе представен и пред Европейската комисия. Това стана ясно от думите на проф. Мингова, която добави, че до края на годината ВСС ще е готов и с анализ и оценка на извършената реформа в магистратурата, както и с бъдещи действия за следващата година.

Въпреки обществените критики, отправени срещу висшите магистрати относто кадруването в магистратурата, проблемът не е видим в средите на ВСС. Невидим си остана дори и след като Народното събрание прие доклада за работата на ВСС с препоръка да се изготвят правила за обективно атестиране на съдии, прокурори и следователи.

"Когато се гласува за хора, няма как да липсва субективният момент" – отговорила Анелия Мингова на въпрос на mediapool.bg относно спорни имена и избори, като се оправдала и с това, че за председател на СГС не бил избран човекът, за когото имало „големи очаквания”, индиректно посочвайки нереализираната кандидатурата на Светлин Михайлов.

Като особена заслуга на институцията бил посочен проектът по Оперативна програма "Административен капацитет" за създаване на софтуер и назначаване на служители, които да оформят и публикуват в интернет всички съдебни решения, срещу който, обаче, съществувало недоволство в някои съдилища.

        Ще припомним, че на 11.09.2009 г., пак по информация на mediapool.bg, министърът на правосъдието Маргарита Попова отправи индиректно предупреждение, че ако Висшият съдебен съвет не промени стила си на работа, може да бъде подменен.

По време на открита за медиите среща между Попова и  „правителството на съдебната власт” бе поставен риторичният въпрос дали ВСС има воля за радикална реформа, за прозрачност при работата си, за отчетност пред обществото и магистратската общност, както и за по-добро взаимодействие с останалите звена в съдебната система и с изпълнителната власт.

Евентуално прекратяване на мандата на сегашния състав на Висшия съдебен съвет, който бе избран през 2007 г. с петгодишен мандат, може да стане с промяна в Закона за съдебната власт.

До такова драстично действие едва ли би се стигнало. Министър Попова коментира, че вече е поставено "добро начало" в работата между правосъдното министерство и Висшия съдебен съвет. По думите й членовете на ВСС са си признали, че е липсвала политическа воля за реформи, имало е дефицити при кадровата политика, липсвала е прозрачност в достатъчна степен и взаимодействие с останалите власти.

Правосъдният министър разкритикува и досегашната практика административните ръководители да не могат да си назначават свои заместници, а те да им бъдат налагани от ВСС. Според нея така се генерира атмосфера на "отрова от интриги и раздори" в съдилищата и прокуратурите.

Тя е заявила още, че парламентарното мнозинство ще премахне това чрез промени в закона за съдебната власт и отново е отправила критики към ВСС за липсата на законодателна инициатива от тяхна страна за промяна на лошите закони.

Тезите на Попова са били потвърдени от председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и от шефа на съдебния инспекторат.

Ръководителят на ВКС Лазар Груев видял в разговора начало на "катарзис" в съдебната система. Константин Пенчев пък обяснил, че както се иска политическа воля от правителство, така трябва да се иска и политическа воля и от "правителството на съдебната власт".

Шефът на Инспектората при ВСС Анна Караиванова е заявила като слабост в работа на институцията фактът, че досега не са използвани докладите на Инспектората, за да вземат управленски решения.

Новият министър на правосъдието не скри, че има амбицията да има по-голяма роля във Висшия съдебен съвет от тази, която е предвидена за поста й, а именно – да да насрочва заседанията на съвета. В това няма нищо лошо, особено като се има предвид устремът на новото правителство да оправя кашите на онези, които са управлявали държавата преди тях. Само трябва да не забравяме, че принципът за разделението на властите лежи в основата на съвременната демокрация. Този принцип повелява законодателната власт (народнтото събрание), изпълнителната власт (министерският съвет) и съдебната власт (на върха на която стои именно Висшият съдебен съвет) да бъдат независими. Явно е, че идеята на министъра на правосъдието да не се задоволява с ролята на насрочвач на заседанията на ВСС може и да не се окаже много читава. Дано не е така.

 

ЗЕМЕДЕЛСКА ЗАЩИТА